мои нещица :: Боровинкови нощи

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

15.08.2010 20:00 - Боровинкови нощи

Прочетен: 3557 Коментари: 23 Гласове:

Снимката е от интернет /заради буркана:)/.

Пак сигурно е било през август. Така мисля.
Във всички дворове се палеха огнища и се слагаха едни огромни, медни казани, в които варяха сладко от боровинки.
Боровинките ги събираха цяла седмица по Папаз чаир и в края на седмицата всички варяха сладко.
Много исках и аз да ходя да бера боровинки, но не ме пускаха, а аз бях много послушно дете:).
В края на седмицата пред нас спираха хора с мулета и ни донасяха много боровинки /дядо имаше грижата да ги купи/.
Започваше една шетня, която много харесвах - първо изчиствахме от листенцата боровинките и ги измивахме на чешмата в двора, а не в кухнята.
Аз много усърдно чистех боровинките, дори си помагах и с уста и лицето ми посиняваше от чистене:))).
Варенето на сладко от боровинки е много приятно, но и дълго занимание. Продължава почти цяла нощ! В началото на варенето се събираха по няколко комшийки, минавайки през капеджичето да си говорят, но колкото по-тъмно ставаше, толкова около казаните оставаха само бабите, които усилено бъркаха в тях с огромни дървени лъжици и все си казваха:"Да не прегори".
Аз много обичах да опитвам пяната, която баба събираше в една чиния и от това чак зъбите ми посиняваха:))).
Баба все ме подканяше да отивам да си лягам, а утре ще имам цял буркан сладко за закуска.
Мислите ли, че съм си лягала?:)
Правилно! Не си лягах, а заедно с баба свещенодействах и баех:) на сладкото, докато дойде ред да прибираме бурканите в зимника. /Зимника беше едно много голямо и също много подредено помещение, където беше много студено и с право си носеше името. Там имаше и една малка чешмичка с малко "пиро", от чиято вода зъбите ми изтръпваха от студ/.
Бурканите не бяха някава си "Омния" или от сегашните с винт, а едни красиви буркани със стъклени похлупаци с някакви метални щипки, които баба затваряше с натискане надолу. /Сега има подобни, но са по-скоро за подправки и декорация/.
Като поизстинеха малко ги прибирахме в зимника. Баба ми даваше само по един буркан, но аз вземах по два, за това на другия ден баба и дядо си говореха за мен, че съм тамахкяр дете - "Всичката работа да свърши. Не помниш ли, бабо, кога прибирахме дървата - все искаше да му слагам по един китук повече от твоите?" - това казваше дядо и ме погалваше по главата, а аз се размеквах от удоволствие:). Така говореше дядо за мен - в среден род. Бях неговото тонге /това съм го писала на друго място/.
Имаше и един буркан сладко на масата,но той не беше толкова апетитен и вкусен като пяната:).
Затова човек трябва да стои до прибирането на сладкото в зимника, а не да си ляга по никое време:))).

Когато станах голяма и аз правех сладко от боровинки, които беряхме с децата ми по Витоша, но никога не ми е било толкова приятно и забавно, както с баба ...
Надявам се поне на тях да им е харесвало!

Нагоре

Гласувай:

Следващ постинг

Предишен постинг

Ароматът на улицата

Тюхката

Коментари

1. katan - Исках първият коментар да бъде мой.
15.08.2010 21:29

Днес беше един много щастлив ден и празник за цялото ни семейство!
Благодаря на Бога за това!

Този мой спомен посвещавам на баба ми Марика по повод на деня на Успение на Пресвета Богородица, който чествахме навремето хем тържествено, хем смирено и обикновено.
Не че другите ми спомени не са свързани с баба ми Марика / по паспорт беше Мария/, но днес е свят ден и една свещичка горя и за нея ...