Една сутрин преди няколко дни се събудих рано от един познат звук и не можах да повярвам, че се случва тук, в София, на моя висок етаж сред звездите.
Този звук, както и песента на цикадите през август бяха едни от запазените звуци на моето детство в Града.
Събуди ме една ... тюхка.
Не знам как се казва тази птичка, но в Града я наричаха тюхка и тя за мен си остана с това име, не че ne можех за толкова години да науча. Просто не исках да знам "официалното" й име. 
Издава един трагично-драматичен полустон - "тюююююх, тюююююх ...".
Когато за пръв път чух тюхката бях уплашена и се вкопчих в баба, при която спях.
Тя ме гушна, погали ме и ми каза да спя спокойно, и че утре ще ми разкаже за тюхката. / Било е сигурно посреднощ или много рано сутринта/.
Но аз не можах да заспя, заслушана в тревожния глас на тюхката.
Щом баба стана, аз веднага се измъкнах след нея и не знам какъв е бил видът ми, но баба ме гушна и ме попита:
- За тюхката ли, мило?
Сигурно съм кимнала.
Баба ме взе в скута си и ми заразказва:
- Тюхката ... Тюхката, мило, била дете преди много години.
Имала си майка и татко, които много обичала. Имала си братя и сестри, но тя била най-малкото дете, което всички обичали.
Татко й отишъл на гурбет и не се върнал с другите гурбетчии. Майка й залиняла от мъка по него и тя също напуснала този свят...
- Умряла ли е, бабо?:( - това е моят въпрос през сълзи.
- Да, чедо, но не немой да плачеш!
Дядо Боже превърнал таткото и майката на тези деца в птици /тук, при всичките ми опити да си спомня в какви - не успявам:(/ .
А това малко детенце превърнал в тюхка, за да не е само и кога чуе гласа на майка си и татко си и им се обажда - "тююююх".
Баба винаги ми разказваше хубави приказки, но тази много ме натъжи!
Така и до сега - чуя ли тюхка и сърцето ми се свива от мъка по малкото дете и неговите родители ...
Не бях чувала тюхка мнооого години.
Чух я преди няколко дни и спомените не ми дават мира ...