непреходна романтика!:))
Ароматът на онова, което тече във вените ни!:)

Аз ти благодаря, че се отби!
А ароматите от детството ни ...
Цял живот ги нося в себе си и ги търся, но не успявам да ги открия, поне не в онзи им вид ...
Хубава вечер ти пожелавам!

а щом си усещала мириса на цъфналата чубрица - значи е било чисто... Мисля си за стаята с балкона - цъфтящите лози миришат така, както описваш - точно за сомелиер работа...
Но, Катя, за пръв път чета нещо, написано от човек, който различава толкова аромати - в общата представа - мирисът на дома...
Затова се върнах тук - заради мириса на дома... въпреки всичко...:))))

Аз съм като полицейско куче!:)
Различавам стотици аромати и ги помня!
Но тези аромати не само ги помня, но ги и търся цял живот!

Къщата не беше от дърво, а солидна тухлена къща със стил!
Само стълбите към горния етаж бяха дървени - и бяха с един завой по средата. Сега търсят умишлено този ефект завой:)/, но не знам дали успяват.

И аз бях много щастливо дете, като ходех на село...
Сещам се за аромата на липа в горната северна стая, за аромата на прясно прибрано сено или царевичак, на кочани зряла царевица и на бабините хризантеми по стъпалата...

От свежестта на цветята и чемшира, през неповторимия градински дъх на краставички, копър и чубрица, до това вълшебно преплитане на лози и рози...
Усещам мирис на кафе, какао, неповторим пирински чай и едва напомняща за себе си цигара...там, където коприна и парфюм владеят...
Прекрасно, наистина! И несравнимо!
Това, което най-ярко си спомням от бабината къща, бяха петте дървета - чемшир! Много красиви близнаци! Царственост, чистота и обич!
Благодаря ти!
Беше чудно преживяване!
Пътуването продължава в моя спомен!
Лека и омайна лятна нощ!:)

Поздрави и от мен, Катя!

И от мен!

Здравей, приятелче!
Щастливите деца пазят щастливи спомени!
Аз не съм имала село и нямам спомен за сено ...
Всъщност имам, но това е от много по-късно време и не е толкова любим мой аромат ...
А аромата на хризантеми ми навява лека тъга, защото този аромат е от нашата къща, която толкова ми се искаше да е в Града!
Хубав ден, приятелче!

Сега ще отида да си хапна,щото в устата си изпитвам вкус на ягоди! Да сравня дали е същия. Поздрав,мила!

Преливат, скъпа Инел!
Така преливаше и душата ми от щастие и радост!
Всеки един от тези аромати го нося вече ... 57 години.
Срещала съм на места подобни аромати, но НИКОГА същите!
Не съм описала всички аромати, защото щеше да стане много дълго.
Искам само да спомена, че в зеленчуковата градина, която беше отделена от циментирания двор със "стена" от чемшири имаше едно ябълково дръвче - много различно от всички, които съм виждала - то имаше само два клона.
Единият клон беше с ябълки-петровки, които много обичах и имаха нежния аромат на първите ябълки, а другият - беше с някаква зимна ябълка, която не дочаквах да узрее ...
Винаги ми запазваха по няколко ябълки от този клон, но ароматът на тези ябълки не ми беше любим ...
А ти продължавай с мен в спомените! По-интересно е, когато сме заедно!
Поздрави на твоите спомени и хубав летен ден!

Поздрави на теб и Родопите, скъпи Васко!

И на теб, Христо и много хубав ден!!!

Усмихнах се!:)
Не, усмихвам се!:))))
Тони, имай малко търпение и ще стигнем и до мноооого буркани със сладко:))).
Не от горски ягоди, а от друго, но то е по-късно ...
Хубав ден, приятелко!

Замириса ми! Вече я няма старата къща, остана само в сънищата, топлия и опушен оджак и единствената стая, която побираше толкова много хора. Като сърцето, винаги има място за още любов. Хубав петък!

Здравей!
Нашата къща /дядовата/ все още я има, но е много окепазена:(.
Когато я видях за последен път през 1998-ма нямаше и помен от разкоша и уюта й ...
Хубав петък и на теб и погушкай малките сладурчета:).

Кatan, и аз израстнах в такъв дом с аромат на много любов!
Благодаря ти за споделените и много съкровени спомени, които се носят в сърцето цял живот! Всеки, който е имал такова детство и е бил заобграден с подобна любов е щастлив и много богат душевно човек! Дано успеем да създадем и на нашите деца този аромат, който сме усетили ние!
Поздрави и от мен!

Скъпа, Скарлет!
Зарадвах се на коментара ти!
Ние сме били едни щастливи деца, каквито трябва да са всички деца!
Виждам сега, че и Мишел е много обичано и щастливо дете и това ме прави и мен много щастлива!
Децата са като цветята - трябва им само любов и слънце!
Поздрав и хубав ден!

Какво повече - готово е за филмиране:))
Върна ме в спомените за моето ранно детство. Събуждах се в стаята на леля ми на високо легло с лъснати пиринчени топки и колосани чаршафи с дантели. Плетени на ръка, не брюкселски, но чаршаф без дантела не биваше. После си купувах такива от бай Асен;)) В клоните на големия бор две гугутки викаха ГугуууГу. По корем се смъквах на пода и денят започваше. Наистина не миришеше в тези стари къщи на манджа! А да не говоря за шарената препарирана патица на пружина в хола. като я натиснех и тя ми се кланяше бързо, бързо...
Куда, куда вий улетели...
Привет, Приятелко!!!

щастливо детство!
След време с толкова красиви думи сигурно и Мишел ще разказва:)

Поздрави, Катя.

О, Тили-Лили!
Всички чаршафи и калъфки бяха с дантели и бродерии.
И леглата бяха със "златни" топки!
Такава носталгия ме е споходила тези дни по онова време, че ...
Аз пък се събуждах нощем, през август /помня точно!/ от една птица, която не гукаше, а ме плашеше и натъжаваше!
Но ... това в някой следващ спомен!
И никога не ми е замирисало на манджа!
Хубава вечер и до следващ спомен или нещо друго!:)

Щастливо детство наистина, мила Ели!
Много се надявам и Мишел да разказва със същата обич!
Всъщност май започнах да ги пиша тези спомени заради нея!
Поздрави и на теб и много хубава вечера!

тенекиена кутия с негърче с тюрбан ;-))) А на кухненския сервиз за подправки пишеше "дървено масло" После разбрах, че значи зехтин;-))))))))))))) Гуш!!!

На баба кутиите бяха сребърни и в зимника имаше тенекии с маслини и зехтин.
Майка много ги обичаше!
Дядо купуваше всичко на "ангро".
Гуш!

А и това - как кучето може да те проследява - т.е. да те види в проекция от миналата сряда до днес да речем - като серия от образи чрез мирис - това си е способност да виждаш назад във времето - машина на времето... Напоследък гледам из серия постинги тука в блога как машината действа и през други сетивности - заложена ни е, но ние не го осъзнаваме.

И много ти благодаря за него, Катя! Припомних си подобни виещи се рози, с дребни цветчета на кичури, розови с тъмночервено по края на листенцата - лятото в къщата на другите ми баба и дядо /така им виках/, а тя мирише на мед и пчелен восък все още.

И аз съм се замисляла за това връщане във времето.
Не съм си мислела, че е машина на времето, но щом умни глави го казват, значи е така!
При мен действат различни сетива.
Навярно тези заложби у човека не са случайни, но наистина не ги осъзнаваме ...
Аз лично до сега отдавах моите ароматни спомени само на добрата ми памет...
Благодаря ти!

Права си, Сестричке!
Много аромати съм струпала наведнъж и трябва да се внишват бавно и полека, за да се усетят.
Припомни ми и един много забравен аромат на пчелелни кошери! Те не бяха в дядовата ми къща, но са ми много скъп спомен от детството!
Благодаря ти!