Постинг
17.03.2010 17:31 -
ИСТОРИЯТА НА ДЯДО СТОЯН
Автор: katan
Категория: Лични дневници
Прочетен: 7662 Коментари: 39 Гласове:
Последна промяна: 17.03.2010 23:31
Прочетен: 7662 Коментари: 39 Гласове:
42
Последна промяна: 17.03.2010 23:31
Тази история за живота на дядо Стоян, най-големият брат на моя дядо по бащина линия съм слушала много, много пъти разказвана ми от татко.
Това е една история, в която няма и грам измислица или украса.
Няколко пъти писах, че родът на татко е от Беломорието.
По време на Първата световна война дядо Стоян е бил на години за военна служба, но служба не в името на България, а служба в името на Гърция...
Няколко месеца или година дядо Стоян е бил гръцки войник и е участвал в гръцките военни операции...
Той е бил образован за времето си / бил е учител, преди да го мобилизират / и това навярно го е карало да си задава много и различни въпроси по време на войната, а и не само тогава.
Навярно се е питал какво прави един българин в гръцката армия и защото трябва да воюва срещу интересите на България.
Какви въпроси си е задавал не мога да кажа със сигурност. Мога само да предполагам.
Един ден или в продължение на дни той успява да убеди двама свои другари /точно така казваше татко - другари, не в смисъла, който ние влагахме 45 години/, че мястото им не е в гръцката армия, защото са българи.
Измислил и план - да се предадат в плен доброволно на французите, всъщност то не е било съвсем като истински плен, защото двете страни са воювали заедно, били са от Антантата, но действията им са били насочени срещу България, която воюва на страната на Централните сили.
Та една вечер дядо Стоян отишъл при един френски капитан и му казал, че искат да се предадат на французите, защото са българи и е противоестестествена тази военна служба в полза на чужда сържава.
Тук аз, /както и вие може би ще си кажете/ казвах на татко, че това е дезертьорство, но той ме опровергаваше, че не е, защото дядо Стоян и другарите му са българи.
Говорили надълго с френския капитан и той му казал, че сега не може да стане, но след 4/четири/ дни ще ги приемат.
Тук татко спираше и правеше един коментар: "Ако бяха се предали на българи, кой знае каква щеше да е съдбата им. Може би нямаше да ги искат или нещо по-лошо..."
На четвъртия ден след разговора, френският капитан изпратил съобщение на дядо Стоян, че тази вечер в еди колко си часа ги очаква на еди кое си място с всичкия багаж, който имали, без оръжието.
И така дядо Стоян и неговите другари станали доброволно френски пленници.
Били изпратени във Франция, в Марсилия, където не стояли в лагер без работа, а чистели крайбрежието от мини...
Това станало през 1917 година, а през 1918-та войната свършила.
Свършило се и пленничеството и те били свободни да избират сами съдбата си.
Няколо години след това двамата другари на дядо Стоян се върнали в България.
Дядо Стоян бил много красив младеж - висок, строен, с буйна черна коса и сини очи /те всичките братя бяха със сини очи/, а освен това и много интелегигентен и владеещ няколко езика.
Той не останал незабелязан от френските девойки, но една му легнала на сърце - Ивет.
Тук историята ми заприличваше малко на "Крадецът на праскови", но съвсем мъничко, защото продължението е щастливо, а не трагично.
След края на войната дядо Стоян /е, тогава не е бил дядо:)/ и баба Ивет се оженили.
Представям си какво е било отношението на нейните родители към този брак с чужденец и то военопленник...
Но любовта побеждава всички отношения, етнически предрасъдаци и препятствия!
Оженили се и решили да заминат в другия край на Франция .
Установили се в едно село, /което много по-късно, през 1960-та, големият ми чичо посети - това си беше събитие!/, родили им се две деца.
Дядо Стоян не прекъснал връзката със семейството си, напротив, аз самата си спомням неговите писма /една малка част има и при мен/, написани с много красив почек, неизменно на български, без старите букви, които вече не се използваха и с неизменното обръщение към татко и майка:" Мили ми внуче, Атанасе и ти мила внучке Еленке..."
В тях описваше всичко, каквото се слува в семейството му и селото, в което живеят.
И неизменната покана за гостуване...
Е, разрешиха на чичо ми да посети Франция, но татко не го пуснаха, защото не беше партиен член...
Но... това е много по-късно.
Спомените на татко не бяха само лични - повечето неща му бяха разказвани от неговата баба Велика, която като всяка майка страдала много за чедото си, което до края на живота си не видяла ...
Татко разказваше много затрогващо и на места спираше, за да си вземе "солук".
Татко си спомняше за красивите картички с изгледи от Франция и многото и художествено написани бележки към всяка от тях. Във всяко писмо имало по една голяма банкнота от няколко хиляди франка / помощ, грижа и благодарност за майка му - баба Велика .../ - тук татко замълчаваше, защото гласът му издайнически потрепваше и очилата му се запотяваха ....
Следващият му спомен е направо зловещ.
По време на окупацията на Франция във Втората война, писмата изведнъж спрели да идват!
А всички писма, писани от братята и от татко се връщали с печат с големи пречупени кръстове ...
Горката баба Велика! /Татко много я обичаше./
Изплакала си очите от мъка!
"Заболя я коремът" - казваше татко - "и след един месец си отиде, отиде си от мъка по дядо Стоян."
След войната писмата отново започнали да идват - дядо Стоян бил участник в Съпротивата, а баба Ивет и децата им намерили подслон на друго място /вероятно при нейните родители/.
Татко ми разказваше за тъжните писма на дядо Стоян и за мъката по майка му ...
После идваха други спомени ...
Дядо Стоян изпращаше подаръци по не знам какви начини, защото не си спомням да сме получавали колети, но винаги имаше подарък и за мен.
Имах най-красивата кукла - с истинска кестенява коса и сърмено-атлазени дрешки.
Спомням си, че татко му изпраше единствено книги и луканка / колетът не биваше да е повече от два килограма!/.
Веднъж и ние се "облажихме":) с тази вкусна луканка, защото колетът бил по-тежък и татко, знаейки страстта на дядо Стоян към българската литература, изпратил само книгите.
Татко му изпращаше и грамофонни плочи с българска народна музика, но тях ги изпращаше по хора, защото бяха чупливи.
И така годините минаваха, но връзката не прекъсваше. Писмата идваха редовно по два пъти в месеца.
Най-накрая - през 1973 година дядо Стоян получи разрешение да посети България!
Намерих наскоро едно негово писмо, в което пише:"Нашите пашипорти с Рене /сина му - бел.моя/ са вече готови. Ще отида в Париж до Легацията да искам друга виза, от 30-й Юли до 30 септемврий, да сме на сватбата на малката Катерина / т.е. на моята - бел.моя/.
За сега искам да ви кажа, че ние сме постоянно в добро здраве, чакаме да видим Родината и всички вас.
Вашият чичо, що мисли постоянно за вас - Чичо ви Стоян"
Това е едно от последните му писма. В началото на септември същата година дядо Стоян почина ...
Вероятно е бил щастлив, че Родината му е разрешила да я посети, а може да е бил и нещастен, че е дочакал заветните "пашипорти" и виза, но не е успял да се докосне до близките си ...
Не знам, мога само да предполагам, но си спомням други негови писма, в които надълго и широко коментираше тетралогията на Димитър Талев и си мисля, че краят му е бил щастливо-нещастен ...
Дъщерята на дядо Стоян се казваше ВЕЛИКА / на името на майка му/.
Внуците носят френския вариант на българските имена на братята му.
Една от правнучките му също се казва ВЕЛИКА ...
Фамилията на дядо Стоян и на семейството му, докато татко беше жив и поддържаше връзка с тях окончаваше на "ос"/на гръцки/, а не на "ов" и той години наред е трябвало да се занимава с чиновници и бюрократи и да обяснява и отстоява националността си, което е и вероятната причина за толкова забавената му виза, но това не го правеше по-малко българин ...
Това е една история, в която няма и грам измислица или украса.
Няколко пъти писах, че родът на татко е от Беломорието.
По време на Първата световна война дядо Стоян е бил на години за военна служба, но служба не в името на България, а служба в името на Гърция...
Няколко месеца или година дядо Стоян е бил гръцки войник и е участвал в гръцките военни операции...
Той е бил образован за времето си / бил е учител, преди да го мобилизират / и това навярно го е карало да си задава много и различни въпроси по време на войната, а и не само тогава.
Навярно се е питал какво прави един българин в гръцката армия и защото трябва да воюва срещу интересите на България.
Какви въпроси си е задавал не мога да кажа със сигурност. Мога само да предполагам.
Един ден или в продължение на дни той успява да убеди двама свои другари /точно така казваше татко - другари, не в смисъла, който ние влагахме 45 години/, че мястото им не е в гръцката армия, защото са българи.
Измислил и план - да се предадат в плен доброволно на французите, всъщност то не е било съвсем като истински плен, защото двете страни са воювали заедно, били са от Антантата, но действията им са били насочени срещу България, която воюва на страната на Централните сили.
Та една вечер дядо Стоян отишъл при един френски капитан и му казал, че искат да се предадат на французите, защото са българи и е противоестестествена тази военна служба в полза на чужда сържава.
Тук аз, /както и вие може би ще си кажете/ казвах на татко, че това е дезертьорство, но той ме опровергаваше, че не е, защото дядо Стоян и другарите му са българи.
Говорили надълго с френския капитан и той му казал, че сега не може да стане, но след 4/четири/ дни ще ги приемат.
Тук татко спираше и правеше един коментар: "Ако бяха се предали на българи, кой знае каква щеше да е съдбата им. Може би нямаше да ги искат или нещо по-лошо..."
На четвъртия ден след разговора, френският капитан изпратил съобщение на дядо Стоян, че тази вечер в еди колко си часа ги очаква на еди кое си място с всичкия багаж, който имали, без оръжието.
И така дядо Стоян и неговите другари станали доброволно френски пленници.
Били изпратени във Франция, в Марсилия, където не стояли в лагер без работа, а чистели крайбрежието от мини...
Това станало през 1917 година, а през 1918-та войната свършила.
Свършило се и пленничеството и те били свободни да избират сами съдбата си.
Няколо години след това двамата другари на дядо Стоян се върнали в България.
Дядо Стоян бил много красив младеж - висок, строен, с буйна черна коса и сини очи /те всичките братя бяха със сини очи/, а освен това и много интелегигентен и владеещ няколко езика.
Той не останал незабелязан от френските девойки, но една му легнала на сърце - Ивет.
Тук историята ми заприличваше малко на "Крадецът на праскови", но съвсем мъничко, защото продължението е щастливо, а не трагично.
След края на войната дядо Стоян /е, тогава не е бил дядо:)/ и баба Ивет се оженили.
Представям си какво е било отношението на нейните родители към този брак с чужденец и то военопленник...
Но любовта побеждава всички отношения, етнически предрасъдаци и препятствия!
Оженили се и решили да заминат в другия край на Франция .
Установили се в едно село, /което много по-късно, през 1960-та, големият ми чичо посети - това си беше събитие!/, родили им се две деца.
Дядо Стоян не прекъснал връзката със семейството си, напротив, аз самата си спомням неговите писма /една малка част има и при мен/, написани с много красив почек, неизменно на български, без старите букви, които вече не се използваха и с неизменното обръщение към татко и майка:" Мили ми внуче, Атанасе и ти мила внучке Еленке..."
В тях описваше всичко, каквото се слува в семейството му и селото, в което живеят.
И неизменната покана за гостуване...
Е, разрешиха на чичо ми да посети Франция, но татко не го пуснаха, защото не беше партиен член...
Но... това е много по-късно.
Спомените на татко не бяха само лични - повечето неща му бяха разказвани от неговата баба Велика, която като всяка майка страдала много за чедото си, което до края на живота си не видяла ...
Татко разказваше много затрогващо и на места спираше, за да си вземе "солук".
Татко си спомняше за красивите картички с изгледи от Франция и многото и художествено написани бележки към всяка от тях. Във всяко писмо имало по една голяма банкнота от няколко хиляди франка / помощ, грижа и благодарност за майка му - баба Велика .../ - тук татко замълчаваше, защото гласът му издайнически потрепваше и очилата му се запотяваха ....
Следващият му спомен е направо зловещ.
По време на окупацията на Франция във Втората война, писмата изведнъж спрели да идват!
А всички писма, писани от братята и от татко се връщали с печат с големи пречупени кръстове ...
Горката баба Велика! /Татко много я обичаше./
Изплакала си очите от мъка!
"Заболя я коремът" - казваше татко - "и след един месец си отиде, отиде си от мъка по дядо Стоян."
След войната писмата отново започнали да идват - дядо Стоян бил участник в Съпротивата, а баба Ивет и децата им намерили подслон на друго място /вероятно при нейните родители/.
Татко ми разказваше за тъжните писма на дядо Стоян и за мъката по майка му ...
После идваха други спомени ...
Дядо Стоян изпращаше подаръци по не знам какви начини, защото не си спомням да сме получавали колети, но винаги имаше подарък и за мен.
Имах най-красивата кукла - с истинска кестенява коса и сърмено-атлазени дрешки.
Спомням си, че татко му изпраше единствено книги и луканка / колетът не биваше да е повече от два килограма!/.
Веднъж и ние се "облажихме":) с тази вкусна луканка, защото колетът бил по-тежък и татко, знаейки страстта на дядо Стоян към българската литература, изпратил само книгите.
Татко му изпращаше и грамофонни плочи с българска народна музика, но тях ги изпращаше по хора, защото бяха чупливи.
И така годините минаваха, но връзката не прекъсваше. Писмата идваха редовно по два пъти в месеца.
Най-накрая - през 1973 година дядо Стоян получи разрешение да посети България!
Намерих наскоро едно негово писмо, в което пише:"Нашите пашипорти с Рене /сина му - бел.моя/ са вече готови. Ще отида в Париж до Легацията да искам друга виза, от 30-й Юли до 30 септемврий, да сме на сватбата на малката Катерина / т.е. на моята - бел.моя/.
За сега искам да ви кажа, че ние сме постоянно в добро здраве, чакаме да видим Родината и всички вас.
Вашият чичо, що мисли постоянно за вас - Чичо ви Стоян"
Това е едно от последните му писма. В началото на септември същата година дядо Стоян почина ...
Вероятно е бил щастлив, че Родината му е разрешила да я посети, а може да е бил и нещастен, че е дочакал заветните "пашипорти" и виза, но не е успял да се докосне до близките си ...
Не знам, мога само да предполагам, но си спомням други негови писма, в които надълго и широко коментираше тетралогията на Димитър Талев и си мисля, че краят му е бил щастливо-нещастен ...
Дъщерята на дядо Стоян се казваше ВЕЛИКА / на името на майка му/.
Внуците носят френския вариант на българските имена на братята му.
Една от правнучките му също се казва ВЕЛИКА ...
Фамилията на дядо Стоян и на семейството му, докато татко беше жив и поддържаше връзка с тях окончаваше на "ос"/на гръцки/, а не на "ов" и той години наред е трябвало да се занимава с чиновници и бюрократи и да обяснява и отстоява националността си, което е и вероятната причина за толкова забавената му виза, но това не го правеше по-малко българин ...
Много е хубаво, че пазиш тези спомени и ги предаваш на следващите поколения в рода си.
цитирайМного трогателна история, много, много ми хареса!
Хубаво е , дето си я написала!
цитирайХубаво е , дето си я написала!
Поздрави и на теб,Славе!
Не искам тези спомени да се забравят и се чувствам задължена да ги предам на децата си.
Хубава вечер и много се радвам,че не си ме забравила!
цитирайНе искам тези спомени да се забравят и се чувствам задължена да ги предам на децата си.
Хубава вечер и много се радвам,че не си ме забравила!
Ренко!
Колко се радвам да чуя това от теб!
Прочетох последния ти постинг, който е изключитен!
И трогващ типично в твой стил.
Започнах да ти пиша коментар, но ми донесоха Мишето и ще го оставя за по-късно.
Поздрав от мен!
цитирайКолко се радвам да чуя това от теб!
Прочетох последния ти постинг, който е изключитен!
И трогващ типично в твой стил.
Започнах да ти пиша коментар, но ми донесоха Мишето и ще го оставя за по-късно.
Поздрав от мен!
Наистина е бил забележителен човек! И много обичан в нашия род!
Поздрави!
цитирайПоздрави!
и от мен за решението да ни разкажеш!
Б.
цитирайБ.
Благодаря ти, Боре!
Толкова истории има в нашия род, че все се чудя коя е по-интересна и специална.
Поздрави!
цитирайТолкова истории има в нашия род, че все се чудя коя е по-интересна и специална.
Поздрави!
по една ;-))) Привет на малката Катерина!!! А утре... ще чакаме почерпка!
цитирайЕдна по една, де!:)
Редувам ги - за единия род, после за другия ...
Почерпката ще почака малко:).
Много бързаш:)))))))))))))))))
А малката Катерина е вече голямо момиче:)))) и те поздравява!:)
цитирайРедувам ги - за единия род, после за другия ...
Почерпката ще почака малко:).
Много бързаш:)))))))))))))))))
А малката Катерина е вече голямо момиче:)))) и те поздравява!:)
интересно е да те четат внуците, да имат разказите ти от първа ръка.
Добре правиш!
цитирайДобре правиш!
Интересно е наистина!
Но моите разкази вече са от втора ръка - първата е татко.
Е, имам запазени няколко писма, снимки, едно Евангелие, сложено в калъфче, ушито от сръчните ръце на прабаба ми Велика ...
Поздрави!
цитирайНо моите разкази вече са от втора ръка - първата е татко.
Е, имам запазени няколко писма, снимки, едно Евангелие, сложено в калъфче, ушито от сръчните ръце на прабаба ми Велика ...
Поздрави!
Не знам какво да кажа? Развълнува ме! Много....
цитирайgalinabg написа:
Не знам какво да кажа? Развълнува ме! Много....
Здравей,Галя!
И аз не знам какво да кажа - винаги, когато си мисля за татко ми изплуват и спомените му за дядо Стоян, за родното им село, останало в пределите на Гърция ..., за много такива неща и ми става мъчно, мъчно...
Хареса ми твоята семейна история, Катя.
Поздрави от Родопите!
цитирайПоздрави от Родопите!
15.
анонимен -
Няма по-голям писател от
18.03.2010 08:46
18.03.2010 08:46
живота. За пореден път се убеждавам в това.
цитирайТрогателна история, разказана много добре. Поздравления! :)
цитирайБлагодаря ти, Васко!
Но в моята семейна история има много драматизъм. Бих предпочела да е по-недраматична, но ... това е съдбата на много българи, които са останали извън пределите на Нова България ...
Поздрави на теб и Родопите!
цитирайНо в моята семейна история има много драматизъм. Бих предпочела да е по-недраматична, но ... това е съдбата на много българи, които са останали извън пределите на Нова България ...
Поздрави на теб и Родопите!
parasol написа:
живота. За пореден път се убеждавам в това.
Няма, Слави!
Та нали писателите в повечето случаи използват прототипи ?
Хубав ден и поздрави!
gor написа:
Трогателна история, разказана много добре. Поздравления! :)
Благодаря ти, gor !
Твоята оценка означава много за мен!
Изчетох преди време твоята "Скрита градина" и мога да ти кажа, че беше нещо, което много ми хареса. Много неща намерих е тази твоя градина!
Поздрави и хубав ден!
И увлекателно! Хубав ден!
цитирайБлагодаря ти, приятелю!
Хубав ден и добро настроение и на теб!
цитирайХубав ден и добро настроение и на теб!
майсторски разказана история на един достопочетен човек
поздрави, katan!
цитирайпоздрави, katan!
Благодаря ти, martiniki !
Тъжното и нелепото в тази история е, че един живот е минал в изясняване на националността ...
БЪЛГАРИН с гръцки "пашипорт" и френско гражданство ...
КОЙ ли е трябвало да припознае гражданина си?
Както казваше татко - "В Гърция ни гонеха, че сме българи, а тук, в България ни мразеха, че сме македонци, а ние сме си ЧИСТИ БЪЛГАРИ!"
Объркана работа!
Поздрави и на теб!
цитирайТъжното и нелепото в тази история е, че един живот е минал в изясняване на националността ...
БЪЛГАРИН с гръцки "пашипорт" и френско гражданство ...
КОЙ ли е трябвало да припознае гражданина си?
Както казваше татко - "В Гърция ни гонеха, че сме българи, а тук, в България ни мразеха, че сме македонци, а ние сме си ЧИСТИ БЪЛГАРИ!"
Объркана работа!
Поздрави и на теб!
Права си, Катя. Имах предвид, че ни я разказа по един неповторим начин, а иначе и аз бих предпочел да е по-малко драматична...
цитирайЕх, Васко ... !
Благодаря ти, друже!
Мъчно ми е, че Родината не е припознала сина си по не/знайно какви причини.
Всъщност ми се струва, че съм наясно за причините , но ...
Благодаря ти още веднъж!
цитирайБлагодаря ти, друже!
Мъчно ми е, че Родината не е припознала сина си по не/знайно какви причини.
Всъщност ми се струва, че съм наясно за причините , но ...
Благодаря ти още веднъж!
Много, много хубава история! Благодаря, че я сподели! Трябва да се гордееш, че си имала такива забележителни роднини. Жалко само, че не е успял да посети родината си отново, но едно е сигурно, до края на живота си е мислил за нея.
цитирайБлагодаря ти, rpatel !
Това е една малка част от историята на един забележителен БЪЛГАРИН!
А колко ли други като него са се опитвали да докажат българската си принадлежност?!
цитирайТова е една малка част от историята на един забележителен БЪЛГАРИН!
А колко ли други като него са се опитвали да докажат българската си принадлежност?!
Доста са. Част от моя род е от Добруджа, та там пък са се опитвали да доказват, че не са румънци, че по едно време границата е била почти до Варна и по тая причина прабаба ми, иска или не, научила румънски, защото баща й, в знак, че не приема румънската окопация категорично отказал да го научи, а все някой трябвало да контактува с местната администрация.
цитирайПрочетох историята на дядо Стоян на един дъх, защото е много трогателна, наситена със събития, а и защото и дядото на моя съпруг е бил пленник във Франция. Баба му разказваше много неща, които постепенно се забравят. Спомням си, че французите като готвели месо, в бульона освен сол прибавяли и захар. И аз съм слагала, което сега се практикува от много готвачи. Благодаря ти, приятен ден!
цитирайИ НИЕ ИМАМЕ В РОДАТА - ПО МАЙЧИНА ЛИНИЯ - "БАБА ВЕЛИКА" - НО САМО ТОЛКОВА. НЯКОГА ЛЕКО СМЕ СЕ ГЪРЧЕЕЛИ - МАМИНКА АННА ТЪРПАНОВА Е ЗАВЪРШИЛА ЧАСТНОТО ГРЪЦКО УЧИЛИЩЕ "СУЛИНИ" - ЗАЩОТО ТОВА Е ВАРНА. ПОМНЯ ДОМЪТ НА БАБА ВЕЛИКА - ВСЕ ОЩЕ НЕ Е КЮТНАТ ЗА СТРОЕЖ - С МИНДЕРЛЪЦИ И ОЦВЕТЕНИ ПАНОРАМНИ ФОТОГРАФИИ НА БОСФОРА ПО СТЕНИТЕ - В ОНЕЗИ ГОДИНИ НА ВСЕНАРОДНО ОБЕЗУМЯВАНЕ КОГАТО ТОВА БЕ ПОВЕЧЕ ОТ СМЕЛОСТ - НО - САМО ТОЛКОЗ ...
ВАШИЯТ РАЗКАЗ МЕ РАЗВЪЛНУВА. БЪЛГАРИНЪТ Е НОСТАЛГИЧЕН СТРАННИК. ПИТАМ СИ СЕ - ВСЕ ПО-ЧЕСТО; ПРЕХВЪРЛИЛ СЪМ СЕДЕМДЕСЕТТЕ - А НЕ МОГА ДА ИЗПИПАМ РОДОСЛОВНОТО ДЪРВО - ТО ОТИВА В ТАКИВА ПАТРИОТИЧЕСКИ ДЪЛБИНИ - ЧЕ СТРАХ СИ МЕ ПОБИВА; КАКВИ КОРЕНИ ИМАМЕ - А В КАКВИ ИЗТЪРСАЦИ СМЕ МОДИФИЦИРАНИ! ЩО ЗА ХОРА СМЕ СИ НИЕ БЪЛГАРИТЕ - ЩО ЗА ПАТРИОТИ - КАТО НЕ СИ ПОЗНАВАМЕ РОДА СИ? И СИ ОТГОВАРЯМ - ТОВА БЕ ПАРТИЙНО-ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА - ДА СИ НЯМАМЕ ИСТИНСКИ БЪЛГАРСКИ СЕМЕЙСТВА - ДА СЕ ЖЕНИМ И РАЗВЕЖДАМЕ - ДА СЕ ТУРИМ И РАЗТУРИМ - ЧЕ ДАНО СЕ СБЪДНЕ НЯКАКЪВ СИ ИЗМИШЛЬОТСКИ ИНТЕРНАЦИОНАЛ. И - БЕЗРАЗЛИЧИЕТО ЕДИН КЪМ ДРУГ, И НЕБРЕЖНОСТТА ЕДИН КЪМ ДРУГИГО, И УНИЩОЖИТЕЛНИЯТ СТАНДАРТ НА ЖИВОТ - ПИПНАЛ НИ ЗА ГЪРЛО - ВТОРА РЪКА ЗА ВСИЧКО И ЗА ВСИЧКИ - БАВНО И УСТОЙЧИВО ПРЕВРЪЩА МАТИ БОЛГАРИЯ ВЪВ ВТОРА РЪКА ЕВРОПЕИДНА НАЦИЯ.
цитирайВАШИЯТ РАЗКАЗ МЕ РАЗВЪЛНУВА. БЪЛГАРИНЪТ Е НОСТАЛГИЧЕН СТРАННИК. ПИТАМ СИ СЕ - ВСЕ ПО-ЧЕСТО; ПРЕХВЪРЛИЛ СЪМ СЕДЕМДЕСЕТТЕ - А НЕ МОГА ДА ИЗПИПАМ РОДОСЛОВНОТО ДЪРВО - ТО ОТИВА В ТАКИВА ПАТРИОТИЧЕСКИ ДЪЛБИНИ - ЧЕ СТРАХ СИ МЕ ПОБИВА; КАКВИ КОРЕНИ ИМАМЕ - А В КАКВИ ИЗТЪРСАЦИ СМЕ МОДИФИЦИРАНИ! ЩО ЗА ХОРА СМЕ СИ НИЕ БЪЛГАРИТЕ - ЩО ЗА ПАТРИОТИ - КАТО НЕ СИ ПОЗНАВАМЕ РОДА СИ? И СИ ОТГОВАРЯМ - ТОВА БЕ ПАРТИЙНО-ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА - ДА СИ НЯМАМЕ ИСТИНСКИ БЪЛГАРСКИ СЕМЕЙСТВА - ДА СЕ ЖЕНИМ И РАЗВЕЖДАМЕ - ДА СЕ ТУРИМ И РАЗТУРИМ - ЧЕ ДАНО СЕ СБЪДНЕ НЯКАКЪВ СИ ИЗМИШЛЬОТСКИ ИНТЕРНАЦИОНАЛ. И - БЕЗРАЗЛИЧИЕТО ЕДИН КЪМ ДРУГ, И НЕБРЕЖНОСТТА ЕДИН КЪМ ДРУГИГО, И УНИЩОЖИТЕЛНИЯТ СТАНДАРТ НА ЖИВОТ - ПИПНАЛ НИ ЗА ГЪРЛО - ВТОРА РЪКА ЗА ВСИЧКО И ЗА ВСИЧКИ - БАВНО И УСТОЙЧИВО ПРЕВРЪЩА МАТИ БОЛГАРИЯ ВЪВ ВТОРА РЪКА ЕВРОПЕИДНА НАЦИЯ.
Така е за жалост!
Това направи един режим или така наречен политически строй.
Да не знаеш какъв си или ДА ЗНАЕШ, но те да ти го оспорват ...
цитирайТова направи един режим или така наречен политически строй.
Да не знаеш какъв си или ДА ЗНАЕШ, но те да ти го оспорват ...
Скъпа, magnoliya !
Не губете време и запишете спомените, които имате, за да се знае и от вашите наследници!
А спомени за дядо Стоян имам още.
Жалкото е, че вече моите деца и неговите правнуци са много далечни родственици и в един момент нишката ще се прекъсне ...
А ти запиши всичко и го предай нататък.
Поздрави!
цитирайНе губете време и запишете спомените, които имате, за да се знае и от вашите наследници!
А спомени за дядо Стоян имам още.
Жалкото е, че вече моите деца и неговите правнуци са много далечни родственици и в един момент нишката ще се прекъсне ...
А ти запиши всичко и го предай нататък.
Поздрави!
Здравей, приятелю!
Извини ме, че минавам на "ТИ", но така се чувствам като сред близки хора.
"БЪЛГАРИНЪТ Е НОСТАЛГИЧЕН СТРАННИК." - така е и не съвсем ...
Лошото е, че една политическа система или строй раздели хората на "наши" и "ваши".
Мисля си, че ако дядо Стоян беше попаднал в плен у "нашите" може би щеше да е дошъл и видял Родината си ...
Не ми се навлиза в политически теми, но този постинг освен спомен е и точно за това - как "нашите" не искаха да признаят чедата си, защото живееха "отатък".
Съгласна съм с всичко, което си написал! И мога да се подпиша под думите ти!
Радвам се, че се отби при мен!
Поздрави и хубава вечер!
цитирайИзвини ме, че минавам на "ТИ", но така се чувствам като сред близки хора.
"БЪЛГАРИНЪТ Е НОСТАЛГИЧЕН СТРАННИК." - така е и не съвсем ...
Лошото е, че една политическа система или строй раздели хората на "наши" и "ваши".
Мисля си, че ако дядо Стоян беше попаднал в плен у "нашите" може би щеше да е дошъл и видял Родината си ...
Не ми се навлиза в политически теми, но този постинг освен спомен е и точно за това - как "нашите" не искаха да признаят чедата си, защото живееха "отатък".
Съгласна съм с всичко, което си написал! И мога да се подпиша под думите ти!
Радвам се, че се отби при мен!
Поздрави и хубава вечер!
Все едно четях Димитър Талев!
Радвам се , че сподели !
Какво са чувствали българите в Гърция ! Колко са уважавани в Европата!
Напълни ми душата!
:))
цитирайРадвам се , че сподели !
Какво са чувствали българите в Гърция ! Колко са уважавани в Европата!
Напълни ми душата!
:))
Хубаво е, когато те има в блога и мога да прочета нещо хубаво от теб :-)
цитирай в задния ни двор от години има полегнал воденичен камък. знам как е тук. старата къща не си я спомнам, но знам, че докато той е там и аз ще го пазя.... просто в него са предците ми. поздрав! извини ме че се намесвам в приказката, но знам че е важно нещо родовата памет.
цитирайwhitepigeon написа:
Хубаво е, когато те има в блога и мога да прочета нещо хубаво от теб :-)
Благодаря ти!
Поздрави и на двамата!:)
Ех,Тони!
Димитър Талев беше любимият писател на татко и дядо Стоян, и мой разбира се.
Бежанци, чужденци, несретници ... Съдба ...
цитирайДимитър Талев беше любимият писател на татко и дядо Стоян, и мой разбира се.
Бежанци, чужденци, несретници ... Съдба ...
Има ли родова памет - ще има и българи и България!
Ние сме длъжни да я съхраним и предадем нататък!
Поздрави!
цитирайНие сме длъжни да я съхраним и предадем нататък!
Поздрави!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 196414
Блогрол
1. "Това беше от мен"
2. "Искаш ли" - На Румяна
3. Диво цвете - от miaa.blog.bg
4. МОРСКИ ТЕРМИНИ gidmastar http://gidmastar.blog.bg/drugi/2013/03/13/morski-termini.1063785 -
5. ТАНГО
6. Реч на кмета на Панагюрище-http://lotos16.blog.bg/lichni-dnevnici/2015/05/02/quot-dnes-ot-nas-ne-se-iska-da-umrem-dostoino-za-bylgariia-a.1358324
7. един блог, който заслужава да посетите - hadjito
8. На мама
9. Историо - wonder
2. "Искаш ли" - На Румяна
3. Диво цвете - от miaa.blog.bg
4. МОРСКИ ТЕРМИНИ gidmastar http://gidmastar.blog.bg/drugi/2013/03/13/morski-termini.1063785 -
5. ТАНГО
6. Реч на кмета на Панагюрище-http://lotos16.blog.bg/lichni-dnevnici/2015/05/02/quot-dnes-ot-nas-ne-se-iska-da-umrem-dostoino-za-bylgariia-a.1358324
7. един блог, който заслужава да посетите - hadjito
8. На мама
9. Историо - wonder