Има събития и дати в календара, които ми отнемат спокойствието и ме карат да се чувствам неспокойна и недостойна.
19-ти февруари е една от тези дати, която не мога да подмина с мълчание ...
Няма да пиша нов постинг, само ви предлагам нещо от миналата година по това време - с поклон и благоговение пред делото, смелостта, мъжеството и смирението на Апостола, Дякона - Васил Левски, който още преди близо два века е прозрял това, което ние и сега не можем ...

                       НАСАМЕ С АПОСТОЛА

 

Апостоле, Апостоле, Дяконе! Човече Божи!

Ти, най-достойният българин!

Срам ме е от теб, Апостоле! От теб, който само на 36 години остана в безсмъртието!

Срамувам се, Апостоле! Срамувам се, заради живели българи, срамувам се от и за сегашните българи!

Ти се отказа от всичко, в името на нещо свято, на нещо велико! Отказа се в името на СВОБОДАТА НА ОТЕЧЕСТВОТО!

Отказа се от себе си, заради нас – да си ни съвест и помощ, когато залитваме… “ако спечеля – печели цял народ, ако загубя – губя само меня си”.

Ти, скиталецът и отшелникът, който не се боиш и пееш, когато от три дни не си слагал залък в устата си и “дърво и камък се пукат от студ”!
Ти…

Срам ме е, Апостоле!

Всички сме учили и знаем за теб! Но какво сме научили от теб, Апостоле?

Твоето “тефтерче” ме разплаква! Всяка маслинка и капка боза са записани в него! О, и най-голямото “лакомство” – халва!

Кам такива люде сега?!

“Аз съм Левски! Ей ме на!” – без да пошушнеш предателско слово…

От горе, от “небесний рай” се вижда по-ясно! Сигурна съм, че и ти се срамиш, заради  нас…

Ти, Апостоле, живя с блага дума, светла правда – смело, без гордост и вик за народното дело…Без отдих, без сън, без страх – за нас, недостойните ,които предадохме идеалите ти, не за паница леща, а по-лошо…предадохме духът ти, който не беше сломен ни от тъмницата, ни от мъките, ни от бесилото!

Срам ме е, Апостоле!

“Измиваме” си ръцете, а може би и съвестите си с духова музика и венци пред паметника ти, с три музея, портрети, които “красят” нечии кабинети, улици, училища. Избрахме те за “най-великият българин на всички времена”…, защото  “къде ти е гробът, днес никой не знай”! Дори това не направихме за теб, Апостоле! Да знаем гроба ти и да идваме смирено да искаме прошка и да черпим сили от теб!

Грешни сме пред теб, много сме грешни!

Ти се бореше за  “ЧИСТА И СВЯТА РЕПУБЛИКА” и не искаше пост…

И… беше обесен, заради нас, заради нашето благо и постове!

“О, бесило славно!

По срам и по блясък ти си с кръста равно!”

Искам ти прошка, Апостоле!

И се моля за теб, като за дякона Игнатий ...

П.П.
На 19-ти февруари ще запаля свещичка и ще се помоля за душата на йеродякон ИГНАТИЙ, според както е било неговото последно желание!
Защото той е бил подстриган за монах и макар без расо не е забравял,че се е врекъл да служи на СПАСИТЕЛЯ!
Мога да се опитам /само да се опитам!/ да си представя борбата в душата му: сваляйки расото, той изменя на обета си към БОГА, а това е грях! И той го осъзнава!
Но иска да види ОТЕЧЕСТВОТО си свободно ... и тръгва по трънливия път, незабравяйки и неизоставяйки БОГА!
До самия си край Васил Иванов Кунчев знае, че е ЛЕВСКИ, но преди всичко е дякон ИГНАТИЙ!
Това са и последните думи пред отец Тодор, който го изповяда и му дава последно причастие: "Молете се за мен като за дякона Игнатий!"
ЛЕВСКИ не изменя на БОГА, не изменя и на ОТЕЧЕСТВОТО !
Дълбок ПОКЛОН пред живота и ДЕЛОТО ти,  ДЯКОНЕ!!!

 

Дълбок ПОКЛОН пред живота и ДЕЛОТО ти, ДЯКОНЕ!!!

ПОКЛОН!

и нещо от мен:

http://razkazvachka.blog.bg/izkustvo/2010/02/19/.496269

благодаря ти, Катя!

ПОКЛОН ЗА ВАСИЛ ИВАНОВ КУНЧЕВ - ЛЕВСКИ

" ЖИВ Е ТОЙ, ЖИВ Е..."

Бъди жива и здрава!

Поклон!

е бил Левски с поглед устеремен към свободата отвъд пределите и силите! И е бил човек на святото дело! Чист по душа и сърце не е търсел угода за себе си, а най вече го е блазнела мисълта да види свободна своята родина и своя народ. Народ, който го предаде... И вярата в сърцето му го е крепяла и му е давала сили за борба!
Поклон пред неговата саможертвеност и борбен дух!

Ще изброя част от имената с които е известен ДЯКОНА в България: Левски, Аслан Дервишоглу Кърджълъ, Аслан Оглу Видинли, Ибрям Анадоллу, Афъз Ефенди, Хаджи Ахмед, Никола Ганелов, Стан Станчулеску, Саръ Шизмели Кармазъ....
Всички тия имена ги е носил един достоен човек за да я има БЪЛГАРИЯ, за да ни има днес нас!

" ЖИВ Е ТОЙ, ЖИВ Е..."