Прочетен: 2613 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 19.02.2009 12:20
В памет на милата ми майчица
На 13 юли , преди 27 години престана да тупти едно голямо , човеколюбиво и отзивчиво към всички сърце – сърцето на моята мила майчица .
Беше изключително горещо време , а тя сякаш се топеше като свещица … Докато в 12 часа на обед , милият ми татко , който държеше изтънялата й ръчица , с мокри очила се обърна към мен и каза : “Нямаме си вече майка !”
Никога няма да забравя тези минути – за пръв път виждах смъртта в очите и то в очите на моята майчица …
Бяхме с татко и две нейни приятелки .
После ме изведоха навън , а когато се върнах , тя вече лежеше спокойна и облечена в любимата си рокля , смалена до неузнаваемост и с леко открехнато ляво ъгълче на устата , със скръстени като за молитва ръце , в които тихо и спокойно гореше вощеница …
Изтичах на двора и първото , което видях бяха туфите здравец . Откъснах няколко стръкчета и отново тичайки се върнах при нея . Целунах грижовните й пръсти и сложих здравеца между тях .Все едно я изпращах на дълго пътуване …
Не исках да повярвам , че няма да чуя никога вече гласа й , че няма да видя никога вече усмивката й !
Не исках да повярвам , че това пътуване е последното й , и никога повече няма да се върне …!
На другия ден тя наистина тръгна , за да не се върне никога в дома , който беше създала с толкова любов и грижи за нас !
Вървях след катафалката като на сън … Не усещах изнурителната жега . Всичко плуваше като в мъгла от сълзите ми .
Спомням си , че цялата ни дълга улица беше препълнена с хора , хора дошли да отдадат последна почит на моята майка – роднината , приятелката , колежката , съседката , познатата ЛЕНЧЕТО ; на другарката ПЕТРОВА …
Последната , прощална целувка беше нещо , което не мога да забравя !
Когато допрях устни до челото й , то беше едновременно студено и потно … За миг през ума ми мина безумната надежда , че може да е жива и само да е заспала по – дълбоко …
Но не беше така ! УВИ !
Дългите слова и горещото юлско слънце бяха причина за тази налудничава мисъл .
После …
Помня всичко като записано на филмова лента и с най-малките подробности , но в забавен каданс …
Хвърлих шепата пръст с пожелание да й е лека …
МОЖЕ ЛИ ДА БЪДЕ ЛЕКА ПРЪСТТА ?!
Когато всичко свърши се свлякох на една пейка и не можех да стана часове наред …
Бях окаменяла , тежка и опустошена !
Нямах вече майка !
От сега нататък щях да идвам при един бял мрамор с две нейни снимки – усмихната и лъчезарна ! Моята мила майчица !
Бог да те прости , мила моя , незабравима и непрежалима майчице !
А само след една седмица трябваше да станеш на 53 години !
И когато ти казвам , че не плача – не ми вярвай , защото знаеш , че не е истина !
18.07.2008 00:54
На теб ти благодаря за коментара !
И не се обвинявай напразно !Всички закъсняваме...
И се усмихни !Покажи , че си си избрала вече друга съдба - на усмихнат и щастлив човек !
Свети Боже, помилуй я.
Ще звънна на моята. Отсега настръхвам при мисълта че един ден ще ми се обядат и ще съм сираче. Нищо че съм дърта злобна магарица. Всички осиротяваме когато майките си отиват.
Поговори си с твоята майчица , кажи й нещо хубаво , което да стопли душата й , защото после е много късно !
Продължавам да сънувам , че бързам да кажа нещо на мама , а от 10 години и на татко , но ...сънят свършва до тук ...Днес продължам да плача , защото милата ми майчица трябваше да стане на 80години!Тя знае , че я обичам, но дали й го показвах достатъчно приживе?А ти побързай ! И ми пиши дали си го направила ! Приятни мигове с твоята майчица!
След нейната смърт се промених - не бях вече онази вечно усмихната, шеговита и закачлива млада жена...
Не мога да я прежаля и това си е!:(
2. "Искаш ли" - На Румяна
3. Диво цвете - от miaa.blog.bg
4. МОРСКИ ТЕРМИНИ gidmastar http://gidmastar.blog.bg/drugi/2013/03/13/morski-termini.1063785 -
5. ТАНГО
6. Реч на кмета на Панагюрище-http://lotos16.blog.bg/lichni-dnevnici/2015/05/02/quot-dnes-ot-nas-ne-se-iska-da-umrem-dostoino-za-bylgariia-a.1358324
7. един блог, който заслужава да посетите - hadjito
8. На мама
9. Историо - wonder