Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.07.2008 17:51 - В памет на майка ми
Автор: katan Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2590 Коментари: 10 Гласове:
10

Последна промяна: 19.02.2009 12:20

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

                                                               В памет на милата ми майчица

На 13 юли , преди 27 години престана да тупти едно голямо , човеколюбиво и отзивчиво към всички сърце – сърцето на моята мила  майчица .

Беше изключително горещо време , а тя сякаш се топеше като свещица … Докато в 12 часа на обед , милият ми татко , който държеше изтънялата й ръчица , с мокри очила се обърна към мен и каза : “Нямаме си вече майка !”

Никога няма да забравя тези минути – за пръв път виждах смъртта в очите и то в очите на моята майчица …

Бяхме с татко и две нейни приятелки .

После ме изведоха навън , а когато се върнах , тя вече лежеше спокойна и облечена в любимата си рокля , смалена до неузнаваемост и с леко открехнато ляво ъгълче на устата , със скръстени като за молитва ръце , в които тихо и спокойно гореше вощеница …

Изтичах на двора и първото , което видях бяха туфите здравец . Откъснах няколко стръкчета и отново тичайки се върнах при нея . Целунах грижовните й пръсти и сложих здравеца между тях .Все едно я изпращах на дълго пътуване …

Не исках да повярвам , че няма да чуя никога вече гласа й , че няма да видя никога вече усмивката й !

Не исках да повярвам , че това пътуване е последното й , и никога повече няма да се върне …!

На другия ден тя наистина тръгна , за да не се върне никога  в дома , който беше създала с толкова любов и грижи за нас !

Вървях след катафалката като на сън … Не усещах изнурителната жега . Всичко плуваше като в мъгла от сълзите ми .

Спомням си , че цялата ни дълга улица беше препълнена с хора , хора дошли да отдадат последна почит на моята майка – роднината , приятелката , колежката , съседката , познатата ЛЕНЧЕТО ; на другарката ПЕТРОВА …

Последната , прощална целувка беше нещо , което не мога да забравя !

Когато допрях устни до челото й , то беше едновременно студено и потно … За миг през ума ми мина безумната надежда , че може да е жива и само да е заспала по – дълбоко …

Но не беше така ! УВИ !

Дългите слова и горещото юлско слънце бяха причина за тази налудничава мисъл .

После …

Помня всичко като записано на филмова лента и с най-малките подробности , но в забавен каданс …

Хвърлих шепата пръст с пожелание да й е лека …

МОЖЕ ЛИ ДА БЪДЕ ЛЕКА ПРЪСТТА ?!

Когато всичко свърши се свлякох на една пейка и не можех да стана часове наред …

Бях окаменяла , тежка и опустошена !

Нямах вече майка !

От сега нататък щях да идвам при един бял мрамор с две нейни снимки – усмихната и лъчезарна ! Моята мила майчица !

Бог да те прости ,  мила моя , незабравима и непрежалима майчице !

А само след една седмица трябваше да станеш на 53 години !

И когато ти казвам , че не плача – не ми вярвай , защото знаеш , че не е истина !

 



Тагове:   майка,


Гласувай:
10



Следващ постинг

1. анонимен - Разплака ме !
18.07.2008 00:54
Толкова истински, толкова тъжен разказ..Майка ти е щастлива с такъв прекрасен съпруг, приятели и най-вече дъщеря. .. Аз май колкото и да искам - всъщност съм най-лошата сестра, дъщеря,внучка и приятелка..Винаги си казвам че обичам всички, но НИКОГА не успях да ПОКАЖА че е така .. Може затова да заслужавам съдбата си на вечно тъжен човек !
цитирай
2. katan - Бог да ги прости ! И милата ми майчица ...
18.07.2008 12:27
Бог да ги прости ! И милата ми майчица и милият ми татко !
На теб ти благодаря за коментара !
И не се обвинявай напразно !Всички закъсняваме...
И се усмихни !Покажи , че си си избрала вече друга съдба - на усмихнат и щастлив човек !
цитирай
3. rumila - Бях с теб
18.07.2008 15:22
без да искам. Трябва да преодоляваме смъртта на близките, обичта към тях е вечна. Лек да е праха над майка ти и вечна и памет!
цитирай
4. minavam - Ох. . . Свети Боже, помилуй я. Ще з...
20.07.2008 09:00
Ох...
Свети Боже, помилуй я.
Ще звънна на моята. Отсега настръхвам при мисълта че един ден ще ми се обядат и ще съм сираче. Нищо че съм дърта злобна магарица. Всички осиротяваме когато майките си отиват.
цитирай
5. katan - Обади й се !
20.07.2008 12:20
Обади й се , непременно ! Отиди да я видиш - купи й цвете , бонбон или , каквото обича , защото в един момент ще осъзнаеш , че си сама ... Нямаш ли майка - половината от теб си отива завинаги ! Поне с мен беше така .
Поговори си с твоята майчица , кажи й нещо хубаво , което да стопли душата й , защото после е много късно !
Продължавам да сънувам , че бързам да кажа нещо на мама , а от 10 години и на татко , но ...сънят свършва до тук ...Днес продължам да плача , защото милата ми майчица трябваше да стане на 80години!Тя знае , че я обичам, но дали й го показвах достатъчно приживе?А ти побързай ! И ми пиши дали си го направила ! Приятни мигове с твоята майчица!
цитирай
6. minavam - непременно ще го направя. още днес.
20.07.2008 12:39
непременно ще го направя. още днес.
цитирай
7. lilliivanova - :((((((((
28.08.2008 00:48
................................................................................:(((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((
цитирай
8. cinderellathespy - Кате, много е трогателно и с много много обич!~
10.04.2009 23:20
05.10.1990г. е деня в живота ми, в който съм се чувствала най като в мъгла, извървяха се купища хора, писъците на баба ми, баща ми пребледнял като платно до мен, а мама беше усмихната, това ме беше накарало и мен като теб да си мисля, че просто е заспала и всеки момент ще се събуди.....После ме погълна огромна празнота, която ме държа в плен много години. Едва, когато срещнах съпруга ми, а вече и като родих големия ми син нещата започнаха да връщат смисъла си, до тогава бях като във вакуум, извънвремева ситуация с начало и неизвестен край....Тя ще ми липсва до последната ми глътка въздух на тази земя, но се надявам че дори и там отвъд продължава да е свързана с мен - обича ме и ми дава сили да преборвам трудностите, да съм това, което съм и да не губя вяра никога, колкото и да ми е трудно....Незнам защо Бог ми отреди такова изпитание в живота - да порастна сама, до тук съм научила доста уроци, но съм сигурна че тепърва имам да уча още много, знам само че чрез мен по някакъв начин Тя остана жива и знам че хората, които я обичаха го виждат и ценят!Благодаря ти, че сподели този пост с мен и се радвам безкрайно много, че те открих в блог пространството.....
цитирай
9. katan - Мило дете,cinderellathespy!
10.04.2009 23:27
Нищо не може да върне и замени майката!
След нейната смърт се промених - не бях вече онази вечно усмихната, шеговита и закачлива млада жена...
Не мога да я прежаля и това си е!:(
цитирай
10. nessity - Катя, аз пък станах по-усмихната. ...
22.08.2009 22:25
Катя,аз пък станах по-усмихната.Но се смеех нарочно.Още от както тате почина,всички ми казавт съжалявам.Но дали е истина?С усмивка прикривам всичко.Тая го в сърцето си.За добро или за лошо.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: katan
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5655469
Постинги: 719
Коментари: 19190
Гласове: 195525
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031