Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
19.07.2016 13:16 -
***
Автор: prashinka
Категория: Изкуство
Прочетен: 2007 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 19.07.2016 19:34
Прочетен: 2007 Коментари: 5 Гласове:
13
Последна промяна: 19.07.2016 19:34
Тази къща - като старо огледало -
е пропукана и мълчалива.
С тихи стълби.
С бели пеперуди.
С пърхащи звънчета по крилата.
И с един усмихнат паяк.
С време, спящо в ъгъл,
дето всичко чува.
Като старо огледало,
дъъъълго спало
в макове и във коприва
къщата е мълчалива.
Кратко слънце.
Старците - като децата -
в двора на игра подпират
мислите си на простира.
Те се спъват.
После падат. Леко.
Но тежат в земята.
Дупка - в старо огледало.
Времето е разцъфтяло
на един ръждив пирон
в стената.
е пропукана и мълчалива.
С тихи стълби.
С бели пеперуди.
С пърхащи звънчета по крилата.
И с един усмихнат паяк.
С време, спящо в ъгъл,
дето всичко чува.
Като старо огледало,
дъъъълго спало
в макове и във коприва
къщата е мълчалива.
Кратко слънце.
Старците - като децата -
в двора на игра подпират
мислите си на простира.
Те се спъват.
После падат. Леко.
Но тежат в земята.
Дупка - в старо огледало.
Времето е разцъфтяло
на един ръждив пирон
в стената.
И тъжно, и светло - с най-точните щрихи - за познатите скъпи неща: порутените къщи на нашето детство, отиващите си един по един в самотна старост родители. Ръждиви пирони в нашата съвест, там, дето цъфтят - права си - само спомени за безвъзвратно отминалото време! И все пак добре е понякога ей тъй - да се връщаме - да си спомним, да презаредим!
Много ми хареса, мила prashinka, много истинско в болката и обичта! Прегръщам те, приятелко!
цитирайМного ми хареса, мила prashinka, много истинско в болката и обичта! Прегръщам те, приятелко!
donchevav написа:
И тъжно, и светло - с най-точните щрихи - за познатите скъпи неща: порутените къщи на нашето детство, отиващите си един по един в самотна старост родители. Ръждиви пирони в нашата съвест, там, дето цъфтят - права си - само спомени за безвъзвратно отминалото време! И все пак добре е понякога ей тъй - да се връщаме - да си спомним, да презаредим!
Много ми хареса, мила prashinka, много истинско в болката и обичта! Прегръщам те, приятелко!
Много ми хареса, мила prashinka, много истинско в болката и обичта! Прегръщам те, приятелко!
- колко точно си разтворила сърцето на метафората, мила Вени! Благодаря ти, че изкачи тишината на пропуканите стълби и докосна смеха на белите пеперуди.
Поздрав - с много обич за теб: прашинката
Много.
И все повече ми харесва.
Описваш моите спомени и чувства в това ... огледало.
Прекрасно си го написала! Поздравявам те!
цитирайИ все повече ми харесва.
Описваш моите спомени и чувства в това ... огледало.
Прекрасно си го написала! Поздравявам те!
katan написа:
Много.
И все повече ми харесва.
Описваш моите спомени и чувства в това ... огледало.
Прекрасно си го написала! Поздравявам те!
И все повече ми харесва.
Описваш моите спомени и чувства в това ... огледало.
Прекрасно си го написала! Поздравявам те!
Кате, защото е радостно, когато и в пропуканите огледала на старите къщи някой успее да се огледа с любов. Те са планети, които помнят живот, дето също е бил нечий любим...
Поздрави! С обич! :) :) :)
Прекрасно! И толкова мое като настроение... Благодаря ти за светлината!Поздрави!
цитирай