Нощес не мигнах от притеснение.

Вече седми месец откакто е готова композицията ми "Вихърът на времето", а все не остава време да се монтира.

Все нещо се изпречва на пътя на финалната фаза. Имах чувството, че тази пластика никога няма да види бял свят....
Причините бяха главно от организационен характер... 
Този трябвало да се обади на онзи, а пък друг трябвало да разреши и пак да се обадим на първия ....

И така една дълга въртележка в бюрократичния лабиринт....

Стисках очите си, а в съзнанието ми се въртяха минали събития.....


Като на филмова лента пред очите ми преминаха...

Времето, когато натоварихме масивния камък върху ремаркето и потеглихме за село....





Чакаше ни 15 километров път, докато се докара камъка на уреченото място...







Наредихме се за снимка, но познайте кой ще продължи да работи около камъка....








Борбата беше дълга и уморителна...  
Началото почти не се помни,  пък и  до края оставаше безкрайно много време....








Самотата беше мой спътник....
Рядко някой проявяваше интерес към работата ми.....








Още бях на ниво основа, а колко много още имашеееее.......







Работа, работа, работа, пък края й не се виждаше.....


                         




След, като не мигнах цяла нощ  в  мислене за  миналото......
Сутринта ме посрещна около двата масива.....

Слънцето  току що се беше показало......
Предстоеше      ....... 


Монтаж.....!!!






Инструментите заедно с  духалката "Татко Барба" ми се усмихваха  в очакване на радостното събитие...









Последни минути на очакване на необходимата подемна техника....








Ето я и нея, вече след  като  се сглоби цялата композиция.....








Слънцето вече огряваше композицията и чак сега забелязах колко са интересни детайлите... 




                         



Вече сглобени  .....



                           




От различни ракурси, на фона на дърветата, небето и облаците....



                         




Откъдето и да се погледне,  се открива различен детайл, който предизвиква различни асоциации....



                         



Небе и форми....   интересен поглед....



                         




Младото момиче, зареяло поглед в небесата.....
Можеби така е по-впечатляващо....




                         




                         




Момиченцето, което позна един детайл от композицията....
Първия човек застанал да се снима пред нея....




                         





                         



Това, което се искаше от мен, аз го направих....
Хубаво, или лошо  - това е....!


Сега остава други да облагородят мястото около пластиката,  за да се превърне в едно красиво място...
 


                         




Това беше накратко пътят на моята борба с камъка....


Настоящия постинг е посветен на тези мои  приятели, които проявиха интерес към цялостното завършване на композицията....

На добър път!!!!

Прекрасна е и изключително оргинална!УСПЕХ!

Невероятно!
Погледнах и съпреживях с твоите очи и твоята душа.
Успех!

Макар че става въпрос за камък и е нещо тежко - и много труд тежък на открито си положил - сега, както е сглобена - изглежда, че лети - бял, топъл на вид, пухкав като облак камък - радва окото. Чудя се какво ли би било редом с него да се вие тънка метална арка с жълти и червени трендафили?

оценката. За посещението, благодаря!
Пожелания за една прекрасна пролет!!!!

пластиката дава почва за размисъл. Всеки може да упражнява въображението си върху композицията и сам да си състави своя прочит.
Благодаря, за посещението.
Поздрави!!!!

в предишния си коментар-отговор, мисля, че композицията дава възможност всеки сам да играе със собственото си въображение и да си направи своя прочит.
И, всеки прочит ще бъде оригинален сам за себе си.
Радвам се, че имам възможност да го обсъдя с вас - моите приятели, които притежавате огромно въображение.
Благодаря ти, за посещението и за коментара.
Красиви и спокойни пролетни дни ти пожелавам!!!!

МЪДРОСТ И ПЛОДОРОДИЕ....ЖЕНСКОТО НАЧАЛО В СВЕТА..ТАКА ГО ВИДЯХ И Е ПРЕКРАСНО И БЛАГОДАРЯ ЧЕ ГО СПОДЕЛИ

ЩЕ ГО КАЧА КЪМ ГРАДОВЕ И СЕЛА...РАЗРЕШИЛ СИ МИ

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Буди възхищение: как един тежък камък може да се направи да изглежда лек като мисъл, ефирен като облак!
Поздравления!
:))))

видях една сова - символът на мъдростта.
Видях планети - планетарно пространствено присъствие на Вселената.
И много женственост, тези заоблени форми си представях като женски гърди, в готовност да откърмят света.
Видях и щит - за предпазване от зли уроки.
Но това, което се вижда и без взиране е любовта ти към творбата.
Поздравления!

моето разрешение както винаги....
Радвам се, че правиш един прочит на видяното във фигурата...
Радвам се, че формите са обект на различна интерпретация...
Благодаря ти, за посещението, благодаря ти, за коментара и доброто отношение към моите работи в блога.
Пожелавам ти от все сърце - хармония!!!!

изричаш по моята скромна работа. Обикновено при работата на материала е важна идеята, а резултатът е едно тайнство, което се получава впоследствие.
Ако човек мисли предварително за финалния резултат - нищо няма да се получи, защото краят е една сложно амалгама между форма и дух....
Благодаря ти за посещението и коментара.
Пожелавам ти красиви и слънчеви пролетни дни!!!!

на дъно на чаша изпито кафе..:)
Може да се тълкува по различен начин работата ми и всеки един прочит ще е уникален, неповторим и верен.
В интерес на истината и аз като работех върху пластиката все виждах тази сова и се мъчех да избягам от нея и все не успявах.....:)
Прочитът ми на работата изключва тази асоциация, въпреки, че тя (совата) се намира в зоната на "стария клон" от "Дървото на живота".
Може да се тълкува и като - Мъдростта, която предшества "Вълните на забравата" и "Превратностите на съдбата".
(Всичко написано в кавички е определенията на символите - дадени от мен при тълкуването на каменната пластика).
Благодаря ти, за хубавите думи, но многократно повече съм ти благодарен за блестящото тълкуване на формите.
Красиви пролетни дни ти пожелавам и много късмет и усмивки!!!!

Приемам с благодарност! Докосването до творческия процес и резултата му е винаги вълнуващо.
Поздравления, Стефане за хубавата работа!!! Сега ти е празно, нали? Започвай следващата;-)))

Знам за тази твоя работа-беше и посветил специялен пост преди време.А къде е монтирана? Това е доста голямо признание за труда ти. Радвам се много за теб :) Те си много талантлив работник и много добър човек и заслужаваш да бъдеш оценен!

Дерзай приятелю, великолепна работа, имаш благословени ръце!

Поздравления, приятелю! Чудесна е композицията!
Добрите хора правят красиви неща!

И знаеш ли, разпознах се в едната ! Не знаех, че съм ти позирала !
Познай в коя !
А това, което не знаеш е, че на съседното дърво живеят две сови -
виждам ги вечер, когато излизат на обход !
Нищо не се случва случайно !
Те ще бъдат нощната ти стража !

в централната градинка пред ресторанта на село Червена Вода, зад паметника на Тома Кърджиев. Хубавото е, че поставена на висок постамент се вижда отдалече.
Благодаря за песещението.
Хубава пролет ти пожелавам!!!!

всички приятели на които и харесва:))))
Исках да споделя хронологията на изработването на тази фигура. Няколкото снимки съвсем не дава и елементарна представа за процесите на изпълнението.
Това, обаче не е най-същественото, защото - Какво го интересува обикновения човек какви са етапите през които се минава?
За него е важен крайния резултат.
И, ако не го удовлетворява, или пък неможе да схване идеята - той маха с ръка и казва:
"Това е една глупост, цвъкната на средата на площада. Сякаш, че няма за какво друго да се дадат пари, а за тази глупост." :) :) :)
Що се отнася за празнотата - да, таке но засега нямам никакви поръчки и изглежда, че изобщо няма да имам...
Все пак, това е един шанс в живота ми в който имах възможност да изразя нещо от моите възможности.
Благодаря ти, за посещението, коментара и хубавите думи - Красиви пролетни дни ти пожелавам!!!!

Много ми хареса, пластиката!
Небе и форми.....и малко въображение , прекрасна е !
Наистина , златни ръце имаш Майсторе! Поклон пред майсторлъка ти !
Хубав ден!:)))

че с настоящия постинг повтарям една новина. Неприятно ми е, че си натрапвам отново това, което съм правил преди време.
Честно казано - не ми се искаше да показвам тези неща, но го направих, за да покажа на някои мои приятели - блогъри как изглежда фигурата, вече монтирана окончателно.
Що се отнася до въпроса ти -
Къде е?
Намира се в моето родно село на центъра, като с нея исках да облагородя поне малко централната част на селото...:)
Благодаря ти за хубавите думи по мой адрес, които ме карат да се чувствам неудобно...
Красиви пролетни мигове ти пожелавам!!!!

за оценката!
Дано да е така, както казваш.
Благодаря ти за посещението.
Красиви пролетни дни ти пожелавам и много здраве вкъщи - на всички!!!!

приятелко за хубавите думи и за определението - добрите хора.
Немога да се погледна отстрани, за да определя какъв съм, но щом като казваш, предполагам, че е така:) :) :)
Благодаря ти, за оценката на моята работа!
Радвам се, че ти харесва....
Красиви и слънчеви, майски моменти, съпроводени с много усмивки ти пожелавам!!!!

совите незная нищо.
За позирането - не съм сигурен, но ако се надяваме само клетите животинки - совите да ми охраняват работата ще е много жалко...:(
Основната охрана трябва да бъде нашето съзнание.
Побързах да я снимам, докато не се е изявил върху нея някой "художник" - в детска възраст...:(
Благодаря ти, хубави дни от пролетта ти пожелавам!!!!

Така е - притеснението е една част от нашия живот, а по въпроса за трудностите и за това, че обичаш да ти е трудно ето и един виц:
Един мъж бил седнал на бордюра и с дне тухли си чукал топките. Минал друг покрай него и го запитал:
- Защо правиш така, не ти ли е много болезнено???
- О, ооох, много ми е болезнено, но знаеш ли какъв кеф е, когато не ги умеря:) :) :)
Що се отнася до хората, аз вече не ходя да играя хора - вече се наситих:) :) :)
Хубава неделя от мен!!!!

Ти успя да съзреш моята измама, че съм комбинирал слабата си работа с Божественото - слънчевата светлина, небе , облаци , дървета и зеленината на тревата.
Успял съм да си натикам моите несъвършени форми при Божествените и така съм ви залъгал всички вас. :) :) :)
Благодаря ти, за посещението и за коментара.
Красива пролет ти пожелавам!!!!

че твориш такава красота.
Няма за какво да се притесняваш.
Позволи на щастието да изпълни сърцето ти.

това мое увлечение в работата с дървото и камъка ми е донесло доста неприятности - главно подхвърляния и подигравки от хора, които нямат представа от тези неща. Мога да напиша разкази за това прпенебрежително отношение.
Аз не съм им обръщал внимание, но те са се запечатали в съзнанието ми като весели спомени...:)
Тези случки са били като крайпътни камъни в моето израстване в тази професия.
Що се отнася до притесненията.....
Това беше първо като ситуация от която имах чувството, че няма да мога да изляза - главно поради факта, че бюрократщината беше главната причина за забавянето на завършителните работи.
Притеснението в последната нощ беше прерастнало в безсъние и безпокойство...
И на последно място -
Притеснението е най-добрата дума като заглавие на този постинг...:)
Благодаря ти, за посещението и за окуражителните ти думи по мой адрес.
Нека да е красива и слънчевоцветна тази прекрасна майска пролет за теб!!!!

Моля за извинение, не става дума за слаба работа, а за всеки индивидуален поглед и въображение!Много харесвам твоите работи !
ОЩЕ ВЕДНЪЖ СЕ ИЗВИНЯВАМ , ЗА ТОВА , ЧЕ НЕПРАВИЛНО СЪМ СЕ ИЗРАЗИЛА!

Браво, Стефане! Поздрави от Родопите!

Казвам го, с чувство за хумор.... Шегувах се...:)
Разбирам ти напълно първия коментар, а последного го вмъкнах просто така... за да освежа коментара...
Разбира се, че се получава чудесна комбинация от каменните форми на фона на небето и облаците и това ме харесва.
Аз оценявам това, което си писала в коментара и напълно съм съгласен с теб...
Благодаря ти!
Всичко хубаво ти пожелавам!!!

прекрасна родопска пролет ти пожелавам и много много свежест, гарнирана с добро настроение и здраве!!!!

Bog da te vaznagradi za vsi4ko koeto si storil.Priqteliu.Neveroqtno e .Ei kolko du6a , kolko strast ima v kamaka i ti si q pridal po vazmojno nai iztan4eniqt na4in .Az sam edin ot nai golemite 6tastlivci 4e te poznavam

а аз изобщо не съм свикнал на такива похвали... Не съм направил нищо кой знае какво... Много хора могат да направят много по-красиви и необикновени неща. Неудобно ми е от такива хвалебствия, защото досега не съм се възгордявал от това, което върша.
За мен е още по-голяма радост, че има хора на които им харесва това, който съм направил. Радвам се, че ви има, че имам възможност да общувам с хора, които усет за красота и които ценят всичко, което е плод на човешките ръце.
Нека да я има добротата и човечността между хората!
Приятелю, бъди благословен!!!!

От нея идваме с поглед към небесата и при нея се завръщаме.:))
Поздравления, mrazekoff, за труда и полета на мисълта, оставил отпечатък върху белия камък.
Хвала на ръцете ти!:))

Е хубава работа-защо трябва да се чувстваш неудобно от хубавите ми думи? Казвам това което мисля и ти го заслужаваш. А колкото до натрапването--това не е така. Казах че съм чела за творбата и съм запозната в детайли,но поста ти е много интересен и не повтаря изобщо казаното преди. Интересно ми е това което пишеш и гледам да не пропусна нито един от постовете ти. Приятерска прегръдка :)

Това си е голям талант, Мrazekoff!
Впечатлена съм! Поздравявам те и аз!

Ти успя от камъка да създадеш една магия ,която ще заплени всекиго с красотата си!Вложи душата си и резултата е тази невероятна пластика!Ти си мъжът ,който умее да подчинява камъка.Прекланям се пред таланта ти!Бъди жив и здрав и сътвори още такива красоти!

по тази пластика мога да напиша една книга....
Започвайки отначало, без грам идея какво ще представлява работата ми.
Миг преди да изляза от нас нахвърлях едни драсканици на една книжка, голяма колкото автобусно билетче...
Работех дни и седмици, а незнаех какво правя.... това беше ужас...
Отстрани ме питаха какво ще става, а аз самия незнаех какво правя...
Работата ми по камъка не е физически труд - това е медитация преди всичко и малко движение на ръцете...
Работейки върху твърдия материал умът ми изпълнява много повече работа отколкото ръцете..
Няма да описвам подробно цялостния процес, но ще кажа само, че заслугата ми е малка за всичко направено от ръцете ми.
Много повече е сторено от друга непозната, невидима сила...
Благодаря ти, за посещението и коментара.
Хубави пролетни дни ти пожелавам!!!!

за хубавите думи. Няма да се повтарям. Радвам се, че те имам сред моите приятели. За мене е чест, че ви познавам дори и виртуално....
Приятелски те прегръщам и ти пожелавам много красиви моменти!!!!

за хубавите думи. Радвам се, че ви имам сред моите приятели.
Бъди жива и здрава и нека това хубаво време да ти донесе много здраве, щастие и успехи!!!!

Бях разбрала, че имаш поетична душа, но не знаех, че имаш златни ръце!
Толкова талантлив, а толкова скромен и добър човек...
Радвам се, че си сред моите приятели, Стефане!

хубави думи остава да мина вече и в рекламата:) :) :)
Чак пък златни ръце - не, но всичко е до желанието да направиш нещо...
Желанието, но изграждано през годините...
Още от 3-4 клас дялах дървото с ножка...
в 7-8 клас направих първата си дървена статуетка....
първата малка работа върху чемшир направих през зимата на 1972 година...
и така нататък... през годините правих фигурки от дърво - малка пластика... - наивни и недодялани опити...
След това камък - различни форми и детайли...
Сега пък този проект...
Път през годините....
Вие ми се възхищавате като гледате тези форми, но преди това е имало много, много детайли, докато си изградя начина на работа, мирогледа на човек, който работи нещо по-различно...
След това и начина на мислене, защото той е по-важен от самата работа. Вътрешния живот се изразява впоследствие върху детайла.
Много пъти съм се чудел как от едно парче дърво или камък съм успявал да извадя лице със съответното излъчване.
Винаги се е получавало, а преди това не съм го рисувал - просто съзнанието го изважда на бял свят, а това е чудо....
Нямаше да повярвам, ако някой друг ми говореше, че така се получава, но когато при мен самия това е налице и то десетки пъти - десетки образи.....????
Да, наистина - това е Чудо!!!
Благодаря ти за посещението и коментара и извинявай, за дългото отклонение, но исках да споделя...
Хубави майски дни ти пожелавам!!!!

Красота,която вълнува!Вложил си много във всяка форма и линия чрез мислите и чувствата си до извайването и даване душа на камъка.Това е призванието на всеки творец...На слука! До нови вдъхновения и творби!...

Започва да говори,да разказва ...притчата на една романтична и копнееща за красота душа.Душата на Човека.Човека Стефан.Да, именно тя води мисълта ти,ръцете ти.те следват нейният полет,нейният танц с природата,с желанието и фантазията.Затова там се ражда красотата.В този ритуален танц на душата .
Твоята душа.
Незнам какво да ти кажа.Казано е всичко.
И не се чуди! Чудото е в теб..отвори ръце и го пусни да лети...
Прегръдка,приятелю!

предполагам, че някой може да не го оцени, да не го хареса, но все пак всеки сам за себе си може да направи необходимата преценка.
Неведнъж са ме питали какво представлява тази композиция...
Много е важно кой пита, защото има и хора, които никога немогат за разберат основния замисъл. Те са на друга вълна и за тях това което съм направил са пълни глупости и задават въпроси, просто така, от скудоумие...
Това беше едно отклонение от моя страна.
Радвам се на твоето посещение, за коментара ти и за хубавите думи...
Прекрасни пролетнолетни дни ти пожелавам и много добро настроение!!!!

какво мога да кажа, освен едно голямо
БЛАГОДАРЯ...
Знаеш ли как се чувства човек, който не познава полъха на славата (когато се е издигнал високо и само този полъх го гали) ?
Аз никога не съм бил в светлината на прожекторите и ми е непривично толкова голямо внимание да ми се отделя.
Знам, че вашите думи са истински и искрени.
Благодаря ви, благодаря ви че ви има!
На теб, освен да пожелая всичко най, най-добро за друго не се сещам...
Прегръщам те приятелски и се радвам, че ме навестяваш.
Бъди благословена приятелко!!!!

Много е красиво,приеми и моите поздрави!!!

за посещението и за коментара. Друг пътще споделя моите впечатления от тази притеснителна операция:)
Приятна вечер ти пожелавам!!!!

ето какъв клон е израсъл от дънера с корени в с. Мръзеци. Балканът ражда юнаци!

направил досега е нищожно в сравнение с чувството, което изпитвам към Тревненския корен, който имам. Неслучайно се казва, че Балкана ражда хора, а полето.... В това съм се убедил многократно.
Прекрасен коментар дори и с няколко думи, за което ти благодаря от сърце.
Прекрасни пролетно-летни дни ти пожелавам!!!!

Поздравления за работата! Много е красиво!

посещението и коментара. Надявам се повече хора да я разберат, защото малко им е трудно да схванат символиката на формите, а не ми се иска да обяснявам на всекиго, защото едва ли ще разберат нещо.
Зависи от нивото на интелекта.
Още веднъж - благодаря и пожелания за хубави пролетно-летни дни!!!!

Пак съм те изпуснала, ама по това време бях далеч от компи. Много интересна композиция, показваща женското начало в планетата земя, като майка хранилница, така го усещам. Сила, нежност и виталност, сплетени в едно. Поздравления. Не разбрах само къде е поставена тази статуя.

и цялата композиция. Обяснението от мое страна е единствено мое тълкуване, но се оказва, че хората виждат и други, по различни форми от това което съм искал да кажа и да покажа. Пластичната композиция се намира в центъра на моето село - Чеврена вода общ. Русе. На 15 км от града е.
Радвам се, че тази тематична пластика е единствена в нашия район и че предизвиква някакво внимание.
Загледан в нея човек може да открие още форми и да ги тълкува според собственото си въображение.
Това е като дъно на чаша от изпито кафе - всеки сам тълкува образите.
Благодаря ти, че надникна в блога ми и че направи един забележителен прочит на видяното.
Красива късна пролет ти пожелавам!!!!

Честито!
Фантазия и любов има в твоята пластика.
Слънцето и камъка... никак не изглежда студен тоя камък. Оставил си в него топлината на ръцете си.

Поздрав!

това твое мнение. От всички коментари мога да направя един нов прочит и ще излезе нещо съвсем различно, но предполагам също така красиво...
Благодаря ти за посещението и за коментара.
Пожелавам ти красиви пролетно-летни дни и много слънчеви усмивки!!!!

Браво приятелю! Нека повече такива постове да има.
Поздрави :-)

за посещението и коментара.
Ако има удобен случай ще се случват и повече добри неща, които да отразяваме, но засега сме в застой...
Хубави пролетно-летни дни ви пожелавам!!!!

излишна информация. Всичко съм казал в отговора на твоя прекрасен коментар.
Ще добавя само, че за мене е чест, че хора, които разбират от изкуство ми засвидетелстват някакво внимание и уважение.
Прекрасни юлски дни ти пожелавам!!!!

Не е лесно да се стопли камъка, а ти си го направил: предал си му душа и собствен облик.
Поздрави, приятелю!

вашето присъствие в коментарите към постингите ми. Най-много ме радва вашата добронамереност. Най-много ме радва обстоятелството, че съм един сред вас....
Това, което съм направил е вече минало. Само, когато преминавам наблизо хвърлям един бегъл поглед с периферното си зрение и не се замислям на нищо, което е свързано с тази пластика.
Благодаря ти, за хубавите думи и за отношението към мен.
Пожелавам ти прекрасно юнско настроение и прекрасни юнски дни!!!!

На 4-тата снимка си във вихъра си :). Наистина солиден, огромен камък с прави стени, а как само си го облагородил! Композицията наистина има завършен вид вече! Поздравления!

нещата в завършен вид такива каквито са се получили...
След като ги видите наяве ще имате много по ясна представа какво е станало от това, което съм правил:)

но с огромно възхищение и преклонение пред таланта ти, Маестро!
Искам още нови творби!
Поздрави и благодарности, че се насладих на тази Вселенска творба!

благодаря, за силните думи. Това беше отдавна и това дело си стои в центъра на селото ми, без някой да прояви интерес към него. Дори не съм си сложил и името си под произведението си. Едва ли някой, който не знае каква е идеята при създаването му би се замислил над това, което съм направил. Така, все пак е по-добре. Благодаря и хубав ден ти пожелавам!

Притеснението... То е в основата на този постинг - от докарването на камъка през самотата и колебанията на твореца до финалните моменти на монтажа и истината. Но то е основен компонент, нагласа, поанта и в отговорите ти на коментарите. Как е закопняло ухото ми за тези уж естествени чувства на всеки творец - признанието за съмненията и колебанията, за безсънните нощи, за рискованите решения и трепета в очакване на присъдата в очите на безстрастната - а понякога и недоброжелателна, предубедена публика... Естествени чувства - и толкова чужди на доста творци от новото време. Впрочем няма на кого да се сърдим, след като днес, по повелите на нови, модерни педагогики, възпитаваме у децата си вундеркинди - внушаваме им, че са неповторими, уникални, обявяваме за гениално всичко, което в плахи опити неумело натворяват - уж да ги поощрим. Безкритичност, неоправдано самочувствие, агресивно самоналагане, претенциозност ... и все повече фалш и бездарие, в крайна сметка - псевдоизкуство!
Чест ти прави, Майсторе, тази скромност и притеснение! Мисля си, сигурно и възрожденските майстори са поглеждали към сътвореното от тях - иконостас ли било, или резбован таван, мост или чешма - със същия страх и съмнение. И са били готови да заложат всичко - името и честта си, платата и усталъка си - за да защитят своето творение. Защото сътвореното с мишци и пот - като на четвъртата ти снимка, с "работа, работа, работа", с ум и сърце, с горда, изгаряща самота, става кръв от кръвта, дъх от дъха на твореца, защото оживява, сгрято от пламъка на страданието, за да остане във времето. Защото е истинско и вечно.
Благодаря ти за споделената красота! И ми се иска да вярвам, че с тази божия дарба още много късове ням и студен камък ще събудиш, ще му вдъхнеш живот и вековечност. Шило в торба не стои, казва народът, дано да е прав! Не бъди нехаен към таланта си, Стефане, намери начин да му дадеш поле за изява - сигурна съм, че ти е даден с някакъв промисъл, бъди отговорен!:) Поздравления!

"[quote=donchevav]Притеснението... То е в основата на този постинг ..."

Много хубави думи си написала, но имам чувството, че не се отнасят за мен. Никога не съм имал самочувствие на творец. Винаги съм казвал, че думите Творчество и Изкуство са с главни букви и аз не съм, наистина не съм достоен да се впиша в тези понятия. Знаеш ли, че, когато правех тази пластика хората минаваха покрай мене, казваха някоя друга дума, но за тях моята дейност не представляваше никакъв интерес. Сега, също минават покрай нея, но не и обръщат никакво внимание. Аз, дори не съм табелка с името на пластиката и моето име. Аз съм никой тук. Никой не се впечатлява от работата ми, но това не ме притеснява. Благодарен съм на вас - моите приятели в мрежата и конкретно - блога, че проявявате интерес към моите дейности. Благодарен съм и за хубавите думи по мой адрес и това показва,
че във ваше лице имам едни прекрасни приятели, които живо се вълнуват от това, което се опитвам да правя. Казвам, че се опитвам, защото гледайки шедьоврите на големите майстори имам чувството, че съм дилетант в тази област. Интересно е, че когато направя нещо след това го гледам така, сякаш, че аз никога не съм го правил. Постоянно откривам грешки в работатаси и сигурно затова нямам самочувствие на майстор-творец. :) Благодаря ти, Вени, за коментара и за прекрасните думи за това, което правя! Пожелавам ти хубави пролетни дни, прекрасни пролетни празници и цветни моменти в най-хубавия сезон на годината!