Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.07.2020 20:14 - Какво общо има индийският бог Шива или Сива с християнския празник на св. Василий?
Автор: historybg2018 Категория: История   
Прочетен: 811 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 08.05.2021 10:13

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                Коренът на думата Сурваки е сур, от което е образувано прилагателното суров. Българите казват суров хляб, т.е. неопечен и сурово дърво, т.е. не изсъхнало, още и зелено. Освен това, сур казват и за сив пепеляв, както и сур елен, т.е. сив елен (рогач, кошута). От това прилагателно с окончание ов, което има значение на притежание в българския език, по неговото собствено свойство се съставят и имена на ак, както и от други окончания на ик, ин, които дават на тези думи едно по-силно и по-обширно значение на притежание, или с други думи да кажем събирания, както: буръ, бурiанъ, бурiанакъ, камень, камънакъ и други; суръ, суровъ, суровакъ и съкратено  сурвакъ, откъдето и наречието сурвакы на ы (подобни думи, имащи такова нарицателно значение имаме доста на български език, както на засевкы, на отвьркы, на момины и много други, които с това окончание на ы значат нещо като обряд или обредни дни). От суровакъ пък става сурвакникъ, което значи човек, които служи на сур или на суровак и действително онези, които ходят да изпълняват в него ден гореописаните обреди, се наричат сурвакницы, а дряновата вейка с която сурвакѫть се нарича сурвакница, както видяхме. От всичко това видяхме, че съставените думи с корена суръ са всичките, поради свойството на българския език, правилно производни, както и двойното значение на тази дума сур, суров = зелен и неопечен, и сур = сив, пепеляв. Но освен тези значения думата сур има и значение светъл, която дума се намира в зендския език зур и значи светла, свята вода, която са имали старите зенди и в която са потапяли новообърнатите в тяхната вяра. На самскритски език има дума soura = светъл, и A-soura = несветъл, с отричащо а. На нашия български език имаме почти същите думи жур или жар = светлост, а в думата зура = светлост както си го изговаря народът (в писмения език зора = светлост), се вижда явно съхранено от старобългарската дума зур, зур-а. И от всичко това стигаме до истинското заключение, че думата сур е равна на думата сива и думата зур = светли. А македонският поздрав: Сива, Сива Василица и прочее необоримо ни потвърждава, че този Бог, на когото се е правил тържествен празник на Нова година не е друг, а Сива, индийски Бог, едно от индийските тримурти триличие (троица), Брахма, Вишну и Сива.

           

Македонското Сурваки

 

Сива, Сива Василица!

Када сѧ увасилила!

Тамо горѣ на Бей-пунаръ!

(тамо горѣ на Бѣлъ Дунавъ).

Шчо имаше, шчо нѣмаше?

Златна чѧша и коната!

Божикъ ми е по небеси,

слава му е пасла земiа!

 

ни разяснява явно това и то с други думи и значи:

О ти Сива! Наш старобог! Кога си се изменил и станал Василица т.е. празник на бога Сива, кога си се преобърнал на празника на св. Василий! Ти, който се славеше по гори, при студени извори и при бял Дунав, където се пиеше СУР – осветена вода, със златни чаши и съдове! А сега вече се слави Рождество Христово! Христос наш е сега по небеса, и неговата слава е по всички земи![1]

            Нека изследваме сега кога и как се е славил Бог Сива в Хиндистан и какви качества са му отдавали.

            В индийското най-старо вероизповедание Сива е едно от триличното (Тримурти = Троица) тяхно божество – Брахма, Вишну, Сива. Според най-учените изследователи на индийската древност и най-верните описатели пътешественици в Хиндистан, Сива се е славел за Бог в най-далечна древност в изрязаните в каменните стени цели храмове, в пагоди и в нирища, които са се съхранили в някои страни и които се отнасят към онази повременност, когато се е славел само този Бог Сива, в тези граници. На него се е отдавало веселие, тоест той правел и развивал всичко на света и според това са му присъждали твърде много прилагателни имена.

 

Това беше извадка от току що излязлата след 155 г. забвение книга:

Българска старина: книга I., Георги Раковски, Второ издание: препис на съвременен български: д-р Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, Колев, 29.06.2020, София, ISBN 978-619-7444-30-8, 264 стр., Цена 22 лв. (Издадена за първи път в книгопечатницата на Стефан Расидеска, Букурещ, месец червен (юли) 12, 1865 г.) Съдържа: Основни начала на българската най-стара повестност; Българското старонародно вероизповедание; За древността на българския език; Преимуществото на българския език над староелински или истинския състав на елинския език; Обстойно доказателство за древността на българския език; Кимбри или кимерии;

 image

Книгата за сега се намира единствено в:

https://www.book.store.bg/p281893/bylgarska-starina-georgi-stojkov-rakovski.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=54920

 

Други книги на този издател:

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606

https://www.ozone.bg/books_publisher-guta-n/

http://www.bookpoint.bg/search.html?search_q=%D0%93%D0%A3%D0%A2%D0%90-%D0%9Dimage

[1] Бей-пунар = княжев кладенец, близо до Охрид, на планината. Коната = пръстено гърне, в което се налива вино. Божик = Рождество Христово по македонски.












Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: historybg2018
Категория: История
Прочетен: 960374
Постинги: 333
Коментари: 506
Гласове: 2528
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031