Нещо за турското робство, което съвременните "мастити" историци свеждат до данъка девширме или какво казали възрожденците, а не представят необходимите и най-вече налични факти от онези времена.

На страницата https://independent.academia.edu/VeselinTrakiyski
може да прочетете изследването на Д-р Ив. Сакъзов "НОВООТКРИТИ ДОКУМЕНТИ ОТЪ КРАЯ НА XIV ВѢКЪ ЗА БЪЛГАРИ ОТЪ МАКЕДОНИЯ, ПРОДАВАНИ КАТО РОБИ" - този му трудъ е резултатъ на едно негово второ посещение на държавния архивъ (Archivio di Stato) въ Венеция презъ пролѣтьта на 1931 година. По своитѣ размѣри този архивъ е много голѣмъ, още повече, че къмъ него е причислена и цѣлата нотариялна архива, набирана отъ близу 1000 години. Въ много отдѣли още никой не е хвърлялъ погледъ, a нѣкои дори още не сѫ и описани, та и не фигуриратъ въ каталозитѣ. Обаче този, който е работилъ въ архива, не рѣдко ще да го е напускалъ съ съжалението, че въ него почти липсватъ частни документи и писма отъ 15—17 вѣкъ. Почти нищо не е запазено отъ частнитѣ архиви на многобройнитѣ венециянски колонии, пръснати по цѣлия изтокъ. А знае се, че не е имало градъ или селище по брѣговетѣ на Черно и Срѣдиземно море, което да не е било постояно посещавано отъ богатитѣ венециянски търговци. Още презъ срѣднитѣ вѣкове въ по-голѣмитѣ търговски центрове е имало где по-голѣма, где по-малка колония отъ венециянци, които сѫ подържали търговски връзки съ цѣлия тогавашенъ търговски свѣтъ. Многобройнитѣ кръстоносни походи сѫ дали въ резултатъ стопанско и политическо завладѣване на по-важнитѣ градове на изтокъ, та дори завладяването на най-богатия и най-търговския градъ тогава — Цариградъ. Въ продължение на 4—5 вѣка тѣзи колонии сѫ държали въ свои рѫце голѣмата часть отъ прочутата левантска търговия. Богатитѣ поданици на републиката на Св. Марко сѫ разнасяли по цѣлия свѣтъ голѣма материялна култура и писменость. И отъ всичкото богатство на този търговски свѣтъ не е запазено днесъ нищо. Изчезнали сѫ дори оригиналитѣ на почти всички държавни актове на републиката отъ 12 до 15 в. Затова напраздно българскиятъ изследователь би се ровилъ низъ държавнитѣ архиви на Венеция. Поради това авторът билъ принуденъ да спре вниманието си къмъ единъ другъ неизчерпаемъ архивенъ източникъ на Венеция — нотариялния архивъ, archivio notarile, съставляващъ сега нераздѣлна часть отъ държавния архивъ. Следъ положени усилия резултатътъ: "типични за епохата договори за продажба на роби християни на източнитѣ пазари" е намеренъ въ актоветѣ на критския нотариусъ Брешияно Мариоли (Bresciano Marioli). Въ тяхъ, следъ м. май 1381 г., се срѣщатъ почти ежедневно продажби на роби-българи, въ повече отъ 130 нотариални договора.

Само дето не става ясно какво са правели тези българи в Македония - дали не са били като окупатори там? То и за това победените окупатори са ги продавали като роби. Може братята македонци да са горди с тези факти - какво ли пък е общото между българи и македонци. Те са си друг народ, друга нация и държава с различна от българската история, но се съмнявам това да са го знаели османлиите /не е имало кой да им каже/ Може пък османлиите да са били по радушно приети в Македония, отколкото в България /знае ли човек/
И още един интересен момент има в материала - как християнски нотариус продава или урежда продажбата на християни /честито братя едноверци па било то и католици/