Постинг
20.07.2015 17:04 -
ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ НА СТЕФАН КАРАДЖА
( по спомени на оцелелия като по чудо участник в четата Христо Македонски)
Когато препрочитам една от любимите си книги „Записки на Христо Н. Македонски 1852-1877“, не спирам да се възторгвам от духа на Караджата! Не намирам в нашата история друг, подобен нему. Не само сърцат и самоотвержен, но и грижовен към четниците, решителен, способен на бързи и точни решения в сюблимни моменти, умел военен тактик - вероятно резултат от участието му в двете български легии, „страшна хала“ (Хр. Македонски). „ В минути на разочарование Караджата беше неоценим. Колкото тактичен, решителен и смел беше той във време на сражение, толкоз нежен и ободрителен биваше тогава, когато всички ние имахме нужда от насърчение, от окуражаване и припомняне величието на нашето дело, което немилостиво искаше от нас такива страдания и такива жертви.
Караджата не се спираше на едно място, а припкаше при момчетата, даваше наставления и държеше общата команда. Караджата, който беше душата на четата, ни беше наредил по номера и всеки един номер (десятник с момчетата си) стреляше по команда и когато трябваше. И така, на първото сражение в Караисенските лозя ние имахме всичко три жертви. По разпореждане на Караджата ние се събрахме на едно място и се приготвихме да оставим караисенските лозя. В Карапановата кория. Щом пристигнахме в поменатата кория, войводите дадоха заповед за почивка. Само Караджата не мигнал, а постоянно е ходил из малката кория, разгледал местата и дърветата, кроил е планове и избирал позиции за всекиго от нас. Когато се събудихме, войводите заповядаха да прегледаме пушките си и да сме готови. Чухме гърмежи от пушки. Караджата на всеки от нас показвашие мястото му, като ни раздели пак на групи с команда.
- Не бойте се, стреляйте на месо и се дръжте яката, казваше той. Като ги смачкаме сега, после за едно денонощие ще хванем балкана, добавяше той с една поразителна увереност в думите си, като че с кон и по равни, и гладки улици ще пътуваме.“
В сражението на Вишовград. „Караджата, който имаше няколко рани по тялото, не напускаше командата и длъжността си, която бе най-тежка: той избираше стратегическите за дружината ни места, нареждаше защитата и нападенията, с една дума – той беше офицеринът в тоя ни поход.............................................................................................................................
При Гъбени
Караджата направи всички разпореждания, като тичаше на всички четири страни да ни нарежда и ни дава упътвания за предстоящето сражение. След една доста дълга почивка турците отново започнаха боя, като взеха мерки да ни обкръжат. Войводите дадоха заповед да се разделим на две отделения. Боят беше ужасен, защото не ни оставаше друго, освен да извадим сабите и да се бием с хладно оръжие. Като всеки началник, Караджата вървеше напред толкова решително, като че излиза на сцената на някой Парижки театър. Така захласнати Караджата навлезе в стана на неприятеля. Но турска сган многочислена. Никога не съм видял по-грозно и по-рисковано сражение. Взехме да отстъпваме, за да избегнем обсадата. Само Караджата не можа да отстъпи навреме, защото беше вече толкова пронизан и нашарен от куршуми. Войниците се спуснаха върху му и го завлякоха в стана си. Уловиха един полумъртъв човек. Това стана пред очите на всички ни, но нямаше как да му помогнем...........“
В Русе, на 30.07.1868 г., според новооткритата надгробна плоча, настъпва краят на този велик българин. Истина ли е, легенда ли е твърдението, че тъй като бил полумъртъв, един турчин го взема на раменете си и го качва на ешафода. Преди палачът да сложи примката на шията му, Караджата извиква :
"Доживях да възседна турчин!"
Поклон на теб, славни български войводо!
Надписи на кановете Омуртаг, Маламир и П...
ЩЕ ИМАМЕ ЛИ И ВТОРА ЦЕНТРАЛА НА ФСБ В БЪ...
Русия призна, че е причинила радиоактивн...
ЩЕ ИМАМЕ ЛИ И ВТОРА ЦЕНТРАЛА НА ФСБ В БЪ...
Русия призна, че е причинила радиоактивн...
Следващ постинг
Предишен постинг
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.