Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.04.2015 12:12 - Как кимерийците получиха името „българи“? Какъв е произхода на името „Боян“? Нови разкрития, които обезсилват старата тюрко-огурска хипотеза.
Автор: letopisec Категория: История   
Прочетен: 11486 Коментари: 5 Гласове:
5

Последна промяна: 29.04.2015 15:09

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
      Земите на север от древната държава Урарту (така са я наричали на акадски, а самоназванието на Урарту е Боян, Биайн), където днес са териториите на северна Армения и южна Грузия, през ІХ в. са били земите на държавата на кимерийците, именувана в асирийските клинописи  „Гамирая“ (Иванчик, 1993).

image

image

Между Гамирая и Урарту е съществувала област, части от която са били в Колхида, именувана в асирийските клинописи „Gu/Qu-ri-a-ni-a”. Същата област Гурианиа е засвидетелствувана и в урартските клинописи, като областта Qu-ri-a-ni, както и Gu/Qu-ri-a-ni, и за нея в урартските текстове се твърди, че е  разположена на север от Урарту.

Когато през 714 г. пр.н.е. кимерийците атакуват Урарту, между двете държави е била тази област Гур. Кимерийците я завоюват, както и Колхида.

Значението на самоназванието на кимерийците, т.е. на *gam-ir(а), което И.М.Дяконов тълкува чрез ирански, е „преден, подвижен отряд“.

image

Наскоро световноизвестният кимеролог Асколд Иванчик обърна внимание, че такъв „преден отряд без обоз и жени“ трябва да включва корена „bal“, ако се вземе предвид скитския език. Превода на „конен отряд“ на скитски e засвидетелствуван в ономастиката  (οὐαδτόβαλος) като „бал“ (А. Иванчик), освен това е съхранен и в осетинския, като „балц“.

От VІІІ в. пр.н.е. кимерийците са военен хегемон в предна Азия и Анатолия, но през VІ в. пр.н.е. те загубват в битка с лидийците и се връщат към земите си на север от Урарту. Очевидно обръщат поглед на север от Кавказ, ако имаме предвид упоменатите топоними и хидроними от Херодот през V в. пр.н.е. в Приазовието, като гр. Кимерий, Кимерийски боспор и т.н. Тоест, можем да допуснем, че те са започнали военни действия на север от Кавказ, т.е. точно към скитските земи.

Ако е така, тогава значението на *gam-ir(а) на ирански е предадено на скитски като βαλος. Ето и произхода на името „бал“ в етнонима „балгар“, въпросът е откъде е произхода на „гар“?

Кимерийците пренасят топонима „Гар“ („Gu/Qu-ri-a-ni-a”, Qu-ri-a-ni) от региона на р. Кура на север от Кавказ.

При Птолемей от ІІ в. от н.е. имаме следния текст, който е съхранен и през VІІ в. в  Арменската география (Ашхарацуйц) :

„А”: „Птолемей нарича този остров Грав. Ръкавите на р. Атл (чети: Волга) след острова отново се съединяват и се вливат в Каспийско море, което отделя Сарматия от Скития. Западно от реката, казва Птоломей, живеят Адон (Udon), Алаидон (Olondae), Сондас (Isondae) и Геруа (Gerrus), едноименни на реки, течащи из Кавказ до пределите на Албания.

Ето я Геруа (Gerrus). В Предкавказието няма река Геруа (Gerrus), но Птолемей не греши, понеже топонима е преместен на север от региона на р. Кура.

Горният текст от ІІ в. от н.е. на Птолемей служи като образец на арменския от VІІ в. от н.е. за българите. В Арменската география (Ашхарацуйц) e видно, че за българите се пише чрез шаблона, по който Птолемей пише за Предкавказието.

image

„В”: „Купи-Булгар, Дучи-Булкар, Огхондор-Блкар, пришълци, и Чдар-Болкар”... ”се именуват по названието на реки”.

Тоест, военните конни отряди (бал) на кимерийците нападат на скитите от Гур и всъщност името „бал//гар“, е външно наименование на кимерийците, дадено от скитите. То на скитски език е със същото значение, с каквото на ирански *gam-ir(а) [„преден отряд без обоз и жени“]. Дори Прокопий през VІ в. от н.е. ясно посочва, че боен кон на езика на тия варвари, се нарича „балан“.

Следователно, името „балгар” е съставено от „бал” (скитско-осетинската дума за участници във военни походи) и от „гар” („Gu/Qu-ri-a-ni-a”), както е известна земята на север от Урарту по асирийските и урартските клинописи. Това се потвърждава и от сведението на Птолемей от ІІ в. от н.е. за наличието на "Геруа" на север от Кавказ.

С други думи, ние имаме отговор как кимерийците са получили името „българи“!

image




Гласувай:
5


Вълнообразно


1. letopisec - При обзора на късно-античната е...
30.04.2015 09:56
При обзора на късно-античната епоха модерните учени приемат Прокопий Кесарийски от VІ в. като стандарт на историческите сведения и почти всичко от него днес е в учебниците по история, но незнайно защо неговото известие, че хуните произхождат от кимерийците, е пренебрегнато от просвещенско-модерните учени и няма задълбочено проучване дали Прокопий е бил прав за произхода на европейските хуни?

През VІ в. Прокопий, който е черпил сведения от стари автори, но е ползвал и устни данни на утигури, съюзници на византийският император Юстиниан І (527-565), пише:

„Зад сагините живеят много хунски народи. Простиращата се оттук страна се нарича Евлисия (очевидно Прокопий ползва сведения от „Анонимният Перипъл на Евксинския Понт”, където тази страна от сагините до Дон и Азовско море, е изписана всъщност „Евдоусия”-бел. ред.); крайбрежната й част, както и вътрешността е заселена от варвари чак до така нареченото „Меотийско блато” (Азовско море – бел. ред.) и до река Танаис (Дон – бел. ред.), която се влива в „блатото”. От своя страна то се влива в Евксинския Понт (Черно море – бел. ред.). Народите, които живеят там в древността са се именували кимерийци, а сега се наричат утигури. (кн.ІV.4, Войната с готите)”.



Според Прокопий, кимерийци са били ония хуни, които през втората половина на ІV в. нападат готите (пак там, ІV.5):


„В древността огромен брой хуни, които тогава наричали кимерийци, живеели по тези местности, за които стана дума, и един цар стоял начело на тях. После над тях властвал цар, който имал двама сина, от които единият се казвал Утигур, а другият – Кутригур. Когато баща им починал, двамата си поделили властта и нарекли поданиците си по свое име. И по мое време едните се наричаха още утигури, а другите – кутригури. Всички те живеели на едно и също място, имали едни и същи обичаи и начин на живот, и не общували с хората, които били на западната страна на Меотида (Азовско море - бел. ред.), защото те никога не били ходили отвъд тези води и нямали представа, че могат да ги пресичат; имали някакъв страх от това толкова лесно начинание и даже не се опитвали да пробват. На отсрещната страна на Меотида и до Черно море живеели така наречените готи-татраксити […], значително встрани от тях били готите-визиготи, вандалите и всички останали готски племена. В предишните времена те се наричали също скити, понеже всички племена заели тези места се наричали с общото име скити, а някои били наричани савромати, маланхлени. По техните разкази, ако легендата е вярна, един път няколко млади кимерийци гонели с техните кучета сърна по време на лов, но тя навлязла във водата. Младежите обладани от хъс, обхванати от страст или пък подведени мистериозно от волята на божество, се втурнали след сърната и заедно с нея стигнали до отсрещния бряг. Там преследваното животно в миг изчезнало [Кой може да каже как е било точно? Според мен, животното имало само тази цел да причини нещастие на живеещите по този бряг варвари.], но младежите, които претърпяли неуспех в лова, успяли в друго: открили неочаквани възможности за битки и трофеи. Върнали се те възможно най-бързо при своите и уведомили всички кимерийци, че водите не са пречка и са преодолими. И тогава целия народ се въоръжил и преминал на отсрещния бряг. По това време вандалите се били изнесли от тези места и се утвърдили вече в Либия, а визиготите се заселили в Испания. Тогава кимерийците внезапно нападнали живеещите по тези равнини готи и много от тях убили, а другите обърнали в бягство. Онези, които можели да бягат, взели децата и жените си и напуснали родните си места и през р. Истър (Дунав – бел. ред.) стигнали до земите на римляните. Те причинили в началото доста зло на живеещото тук население, но след това с позволението на императора се заселили в Тракия“ (Прокопий. Войната с готите, кн.ІV.5).

Явно Прокопий Кесарийски от VІ в. е убеден, че хунското нашествие през втората половина на ІV в. (около 363-375) на запад от Азовско море, е извършено от тези кимерийци - кутригури и утигури, а когато след краха на Атиловата държава към 460 г. те се върнали от запад на изток, според Прокопий, кутригурите заселили земите около град Херсон (днешният Кримски град Севастопол) до Боспор (Пантикапея, днешния Кримски град Керч), а утигурите били на изток от Дон до сагините при северен Кавказ.
цитирай
2. arhivar - Професор възкреси „огузката теория“ за произхода на българите в новата си книга „Първостроителите на българската държавност“.
30.04.2015 09:59
Да се пише днес за произхода на българите от хабилитиран професор е задача заслужаваща аплодисменти. Жадният читател очаква да види какво се е променило в последните десетилетия относно „произхода на българите“. Прави ли някакви крачки за реформи официозната българска историческа наука? На този фон книгата на проф. Георги Атанасов, която се появи преди няколко дни от изд. „Изток-Запад“, е едно огромно разочарование. Понеже напоследък историята заприлича на „манджите на Ути“. Всичко зависи от щипката сол, а тя за историческата наука е свързана с третирането на произхода на българите. Сиреч, ако кажеш, че те са тюрки, няма как да не потърсиш самоличността на Орган при някакъв хан Моходу-хеу и просто да повториш Л.Н.Гумильов.



Проф. Атанасов няма собствен възглед за произхода на българите, нещо повече: той е убеден, че те са предимно „уногундури“ и са направили конфедерация с българите (?)…



Атанасов възкресява „огузката теория“ за произхода на българите в нейният пост-маровски, сталиниски вариант, наложен след 1950 г. в СССР.

Може би малцина знаят, че Н.Я.Мар търси произхода на чувашкия език в Месопотамия и това е ядрото на неговата езиковедска т.нар. „яфетическа теория“. Мар умира през 1934 г. и е корифей на историческите и лингвистични теории в СССР.

До 1950 г. никой не твърди, че чувашкия език е от т.нар. „тюркска R-група“, според която онези, които на изток от Волга до средата на VІ в. знаем като „огузи“, са същите, които на запад от Волга след средата на V в., - т. е. 1 в. по-рано, са „огури“, понеже имали общ чувашки език от „тюркска R-група“, където има ротация и „z“ (огузи) e r (огури).

През 1950 г. лично Сталин подлага на посмъртна критика езиковедските и научни теории на Н.Я.Мар и услужливите учени веднага отричат яфетическо-месопотамския произход на чувашкия език и го приравняват до тюркските, но много специфичен, т.е. „тюркска R-група“ (?).

Н.Я.Мар до 1934 г. отнася, заедно с чувашите, и българите като произход на юг от Кавказ. Но „огурската теория“ на пост-маровистите след 1950 г. ги приравнява до онези, които дошли на запад от Волга през средата на V в., като датата е фиксирана във връзка със сведението на Приск за прииждането на савирите.

Как се създава „огурската теория“ за произхода на българите?

Тя твърди, че тия български племена все имали „гур“ в края на наименованията си: утигури, кутригури, оногури, уногундури, хайландури, сарагури и т.н., т.е. трябвало да се търси онова „огур“, което е залегнало в имената и то е ротираното „огуз“, според съставителите на тази хипотеза.

Атанасов пише: „Затова има зрънце истина в разказаната история за най-изявените през VІ в. племена кутригури и утигури, тясно свързани с българите. Прокопий, един от най-авторитетните и информирани хронисти, съвременник на събитията, пише, че Утигур и Кутригур са синове на един и същ баща, само където легендарното повествование не е финализирано със собственото му име Огур…“ (с. 12).

Всички представители на „огузката теория“, които акцентират на името „огур/гур“ от „огуз“, премълчават, че същият Прокопий, на същото място, пише, че кутригури и утигури са по произход кимерийци.

Това е табу и за Атанасов. Адептите на огузката теория не само, че не знаят кои са кимерийците, но и не искат да ги знаят, понеже ако времето на утигури и кутригури бъде съотнесено преди V в., пропада огурската им хитопеза, тъй като тя се крепи единствено на Приск, че те идват през 463 г. на запад от Волга и няма източник който да е посочил, че идват по-рано…

И така, най-силното звено на „огурската хипотеза“ е името „огур/гур“, фиксирано върху гореизброените племена на Кавказ: утигури, кутригури, оногури, уногундури, хайландури, сарагури и т.н.

Обаче, ако бъде показано, че това име „Гур“ го има на Кавказ преди 463 г., огурската теория увяхва, понеже произхода на това име няма да се търси вече при ротираното „огуз“, а вероятно ще се търси при „кимерийския произход“ на кутригури и утигури, за които на няколко места пише „Прокопий, един от най-авторитетните и информирани хронисти, съвременник на събитията“, ако цитираме г-н професора.

Преди да продължим, нека да споменем, че когато пише за хуните, проф. Атанасов също плътно стои до Л.Н.Гумильов и дори не споменава Томпсън (1948) и Хелфен (1973), според които хуните не идват от Жълтата река и Одрос при Китай. „Гумильовщината“, която дори академичните кръгове на Русия не признават, е прегърната от българския професор за ориентир при сложния въпрос за хуните.



Да се върнем на „Гур“ и кога за първи път има сведение за „Гур“ на север от Кавказ? То е при Птолемей от ІІ в. от н.е., а ако трябва да цитираме Хелфен (гл. Х, Светът на хуните) – няма сведение през ІІ в. за присъствието на тюркоезичие на запад от Волга. За ІV в. може да се спори, но за ІІ в. от н.е. учените са категорични, че няма тюркоезичие в региона.

Дори през VІІ в. „Арменският географ“ (Анани Ширакаци) в разширената редакция, пише: „На запад от реката (устието на Волга – бел.м.), твърди Птолемей, живеят народите Адон (Udon), Алаидон (Olondae), Сондас (Isondas) и Геруа (Gerrus), едноименни на реките (Udon, Alonta, Gerrus), изтичащи от Кавказ до пределите на Албания.”

Цитата е зает от Птолемей от ІІ в., който пише същото при обзора на Азиатска Сарматия.

Какво общо има „Gerrus“ с кимерийския произход на кутригури и утигури?

Едно от „белите петна“ на защитниците на „огузката теория“ за произхода на българите е непознаването на кимерийската история, при положение, че Прокопий директно пише, че те по произход са кимерийци.

Къде е била древна Гуриана и какво общо има тя с оногурите?

Според А. Иванчик, древните земи на кимерийците са били на територията на дн. южна Грузия и северна Армения. Тоест, там където е била и областта Утик, която явно има предвид Прокопий, като пише за родните места на утигури.



Гуриана е била между Урарту и държавата Гамирая (акадското „KURGamir (ra)”). Асколд Иванчик в статия "Съвременното състояние на кимерийския проблем" пише: "Първият проблем, който продължава да създава противоречия, е локализацията на областта, заета от кимерийците по време на победата им над войските на урартския цар Руси I. Датирането на това събитие към 714 г. пр.н.е., което аз обосновах в моята работа, както изглежда е било одобрено от мнозинство от учените. /.../ По отношение на местоположението му мненията на учените се свеждат по същество до две гледни точки. Представители на първата считат, че кимерийците се намират на север от Урарту, т.е. в Закавказието, в Северна Армения и Южна Грузия. Представителите на втората са склонни да го локализират в югоизточната граница на Урарту, на юг от езерото Урмия, в района на Манна. Първата гледна точка, която защитавам в книгата си, и сега ми се струва повече от оправдана. Тя разчита на идентификацията на Gu/Qu-ri-a-ni-a (в асирийските клинописи - бел.м.), с която е граничила територията населявана от кимерийците, с областта Qu-ri-a-ni, както и с Gu/Qu-ri-a-ni, споменавани в урартските текстове и разположени на север от Урарту."

history.rodenkrai.com/new/proizhod_na_prabylgarite/syvremennoto_systoqnie_na_kimeriiskiq_problem_i_chast.html

Каква е връзката на тази древна Гуриана с оногурите, ни разкрива през VІ в. от н.е. Агатий Миринейски в своя труд "За царстването на Юстиниан", кн. ІІІ, 5 пише: „Римляните по съвет на Мартин се подготвили веднага да нападнат с всички сили над персите, като обсадят Оногурис. Тази местност се казва така от древността, когато по всяка вероятност хуните, наричани оногури, на същото това място се сражавали с колхите и били победени, и това име в качеството си на трофей било присвоено от местните. Понастоящем от мнозинството тази област не се нарича така, но на името на издигнатия наблизо храм на Св. Стефан /…/, но на мен нищо не ми пречи да използвам старото название, както и подобава за историк. И така, римската войска се подготвила за поход срещу Оногурис…“.

Излиза, че оногурите не са нищо друго, освен хуни от областта Гуриана, а тази местност е в Лазика, т. е. Иванчик е почти прав, сочейки я в северна Армения и Южна Грузия, но пък и не съвсем точен, ако ползваме сведението на Агатий Миринейски, че тя е в Лазика, но още древните колхи са воювали там с хуни... Очевидно Прокопий от VІ в. е прав, че хуните по негово време, са древните кимерийци.

Това, разбира се, не устройва никак представителите на „огузката теория“.

В завършек, понеже не пиша рецензия за новата книга на проф. Георги Атанасов, само бих искал да го попитам нещо за "уногундурите". Г-н професор, защо не проучите поне този въпрос. Първоизточник на името „уногундури“ е хрониката от ІХ в. на Теофан. Наистина при превода на Анастасий Библиотекар и при Багрянородни пак имаме името „уногундури“, но то е заето от хрониката на Теофан. Последната е била масово преписвана, преведена е на латински от Анастасий Библиотекар още през ІХ в., а до нас са достигнали 16 преписа на тази популярна вселенска хроника. Тяхното съпоставяне е изключително важно, понеже повърхностното и безкритично отношение е нанесло много вреди на сведенията за произходът на българите. Включително и на точното име на народа на Кубрат, който е транскрибиран „уногундури”, при положение, че в някои от преписите името е друго: (Οννοβουνδοβουλγάρων), уновундобългари.

Или, ако сме по-прецизни: „хуни: вундо и българи“.

Гръцките преписи и латинският текст на хрониката на Теофан дават следните форми на името на народа на Кубрат: Ονογουνδούρων d, ’Ονουνογουνδούρων с, ’Ονογουνδούρων (’Ωυ ет) уА, Οννοβουνδοβουλγάρων z, Onogundurensium А.



Очевидно е, че още в латинският превод е преписано едно сгрешено „уногундури”, а то по-късно се споменава и от Константин Багрянородни през Х век. Но има всички основания да се смята, че Теофан е заел от неизвестният източник от края на VІІ в., от който изобщо преразказва историята на древна Велика България, именно името „уновундобългари”.



Причините за това наше предположение са две.

Първо, цялата традиция, която споменава кутригури и утигури, като се започне още от Прокопий, Агатий и се стигне до Менандър, устойчиво е формирала бинарна връзка. Покрай кутригури (= бунд ?) и утигури (= българи ?) няма трети етнос.

Теофан пише: „Тук е необходимо да кажем за древността на унновундо, българите и котрагите”....Тоест, разделянето на съставното име Οννοβουνδοβουλγάρων, е причината да се получат и другите форми на това име като „уногундури”.

Но още по-важно е, че това разделяне на общото име, е довело и до факта, че учените по-късно са приели буквално преписа на тази форма „уногундури”, както е при Анастасий и при Багрянородни, и не са обърнали внимание, че вече съществува сирийски източник, който свързва народа на Вунд с българите.

В арменската история на Мовсес Хоренаци, за която аз споделям мнението на определени учени, че е от първата половина на VІ в., е прокарано едно сведение на сироезичния историк от ІІІ/ІV в.в. от н.е. Мар Абас Катина (писал на гръцки, така че ВУНД е БУНД), в което за първи път – преди неизвестният източник от края на VІІ в., ползван от Теофан – името българи е свързано с това на вунд (бунд, урарту, боян, ез. Ван, самоназванието на Урарту е Биайан; Биайнили, където "ли" е окончание).

Никакви сведения за хуни с име „гундури“ няма, но за Бунд, бундурк и т.н. сведенията започват още от 714 г. пр.н.е., когато кимерийците нападат Урарту…

Нека да уважаваме Прокопий Кесарийски и да потърсим какво ни казва със сведението, че кутригури и утигури имат кимерийски произход. Иначе наистина през 463 г. на запад от Волга идват огурски племена, но българите имат вече солидна кимерийска и хуно-българска история до V в. от н.е., когато ги приемат и неслучайно дошлите през 463 г. огури-савири още през следващия VІ в. са известни на гръцките автори като хуни-савири, тоест те са станали наистина след средата на V в. част от българската държава.
цитирай
3. letopisec - КОИ СА ТИЯ КИМЕРИЙЦИ, НЯКОЙ ЗНАЕ ЛИ ГИ ИЗОБЩО?
30.04.2015 10:02
Кимерийците за първи път са посочени в клинописните източници по време на царуването на Саргон II (719-705 г. пр. н.е.). След това те са действали в ограничена зона на юг от Кавказ, в рамките на северните граници на Урарту [9]. От началото на 670-те са известни на границите на Асирия едновременно и на изток (в Иран), и на север (Урарту), и на запад (най-вече в района на Киликия / Хилакку). Но те никъде не са обитавали толкова продължително, колкото на западните граници на Асирия. Четири десетилетия кимерийците са тревожили Асирия и нейните съседи в региона. Съюзници на кимерийците в анти-асирийските атаки тук са били мушките, фригийците и владетелите на Табала и Киликия. В 679/8 г. пр.н.е. кимерийците са победени в Хубишне, област в Киликия: завладяването на района на Киликия било част от военните действия на Асархадон по западната граница на асирийската държава [10]. Около 675 г., кимерийците в съюз с фригийците и бившия владетел на Мелида (област източно от Табала в Кападокия, в района на съвременна Малатия) Мугаллу застрашили Мелида, която очевидно наскоро минала под контрола на Асирия [11]. Около 670 г. пр.н.е. кимерийците съвместно с урартите заплашват господството на асирийците в Шубра, западно от езерото Ван [12]. След това кимерийците се преместват в Мала Азия. В продължение на десет години Асирия получава почивка, въпреки че все още се интересува от кимерийците. Тяхната атака над Лидия, предизвиква най-малко две посолства в 667 и 666/5 години на Гиг до Ашшурабанапалу и признаване от Лидия на васална зависимост от Асирия в замяна за помощ [13]. В какво се е изразявала помощта на Асирия е неизвестно, но между 665 и 660 години в асирийските анали са записани победа на Гиг над кимерийците [14]. Отхвърлени от Лидия, кимерийците отново застрашават Асирия и очевидно дори превземат част от владенията й, което следва от писмо на един астролог Аккуллану до асирийския цар в 657 г. Това писмо описва една уникална ситуация за Асирия, когато (по мнението на астролога) кимерийците са признати за Велика сила (kissutu), макар и временно. Такова признание означава, че кимерийците са завладяли територии, които Асирия считала за собствени [15]. Според С. Парполи, както отбелязва А.И. Иванчик, това може да се отнася за част от Сирия или провинция Куе [16]. Но не е изключено, това да е била вече подложената на кимерийско нападение област Мелида в Кападокия. Точно Кападокия е нарича по-късно от арменците – Gamirk [17]. Във всеки случай, тъй като кимерийският цар притежава, според писмото на астролога, титлата “sar kissati” ("цар на вселената"), е неизбежно заключението, че му е принадлежала една определена част от асирийските владения. Очевидно, тези земи Асирия така и не си е върнала. Понякога за пораженията на Асирия може да се разбере, когато тя съобщава в аналите си за военен реванш. В този случай, не са налични съобщения за него. Напротив, в последните две издания на аналите IT и H, съставени съответно в 640 и 639 години, се съобщава, че кимерийският цар Дугдамми, който се намирал в трудно положение " назад ... се върна в страната си " или " армията си и лагера си, той оттеглил в града Харцалас" (местоположение на този град не е известно)[18]. В този случай, както изглежда, именно от тази територия кимерийците отново нахлуват в Лидия през 644 г. пр. н. е., за да си отмъстят - убиват Гиг и опустошават Лидия[19]. През 641 г. пр. н.е. ново стълкновение между кимерийците и Асирия завършило със смъртта на кимерийския цар Дугдамми [20]. След смъртта му, нападенията на кимерийците по асирийската граница продължили още известно време, но без да са имали успехи. За изчезване на кимерийците съобщава само античната традиция (Херодот, I.16) [21].
цитирай
4. letopisec - Ако хуните са кимерийци, къде са ...
30.04.2015 13:32
Ако хуните са кимерийци, къде са сведенията за тях преди ІV в. от н.е.?
Хуно-българската история е свързана с произход от кимерийците, както пише през VІ в. Прокопий Кесарийски. Имало е древни автори, които са писали за хуните преди ІV в. от н.е., дава сведение историка от ІV в. Евнапий.

В самият край на ІV в. от н.е. или в начало на V в. Евнапий Сардийски (ок.347-ок.414) пише специално съчинение за хуните, което днес не е съхранено.

През 1827 г. кардинал Анджело Маи публикува от Ватикан няколко неизвестни откъса на Евнапий за хуните, като твърди, че те са част от основният исторически трактат на Евнапий „Η μετ Δέξιππονστορία χρονική” (известен като „Продължение на историята на Дексип”). Последното съчинение не е запазено цялостно, има съхранени параграфи в конспекта на „Продължение на историята на Дексип”, направен през Х в. от патриарх Фотий в труда му „Библиотеката“. Там ги няма онези откъси за хуните, изнесени за първи път от кардинал Маи.
В тях Евнапий пише, че е написал цяло съчинение за хуните и е изследвал тяхното минало, „заемайки сведения от древните автори“.
„Къде са се намирали хуните, откъде са дошли, как са преминали цяла Европа и са притиснали скитския народ, за това никой не е казал нищо ясно. В началото на това съчинение аз съм изложил това, което смятам за правдоподобно, заемайки сведения от древните писатели и изследвайки техните данни в точност, за да не съставя своето съчинение единствено върху вероятности и за да не се отклони то от истината.“
Сведението на Евнапий, че хуните са известни на „древните автори“ хвърля нова светлина върху тяхната история преди ІV в. от н.е.

Съчинението „Естествената история“ (Naturalis Historia) е съставено около 77 г. от Плиний Стари за императора Тит. В него Плиний пише: „Ab Attacoris gentes Thuni et Focari et, iam Indorum, Casiri introrsus ad Scythas versi humanis corporibus vescuntur“. В кодексът Florentinus Ricciardianus, упоменатите от Плиний „Thuni“ са изписани „Chuni“.

Павел Орозий (на латински: Paulus Orosius, * ок. 385; † ок. 418) е иберийски късно-античен историк. Автор е на „История против езичниците в седем книги“ (HISTORIARUM ADVERSUM PAGANOS LIBRI VII), където също дава сведения за хуните. Хелфен посочва, че в Hist.adv. Pag. I, 2, 45 е било изписано „inter Funos, Scythias et Gandarias mons Caucausus“, но в кодекса Bobiensis Amrosianus е Chunos, както и във всички по-късни кодекси (Chunos or Hunos).

www.thelatinlibrary.com/orosius.html
Хуните са изписани като Ούεννοί в Хрониката на Иполит Римски (St. Hippolytus of Rome, ок. 170 - oк. 235 г.), писана до 235 г. от н.е.

„В Liber generationis mundi, основаващото се на Иполит Ούενvοί се появява като Uieni или Uenni. Barbarus Scaligeri има вместо това Huuni. Подобно на западните преписвачи, арменският преводач на Иполит е решил, че е негов дълг да поправи ”грешката” на по-ранните преписвачи: той е заменил Ούενvοί с думата Homk“ (Ото Менхен-Хелфен, Х гл. от книгата му „Светът на хуните“).
history.rodenkrai.com/new/proizhod_na_prabylgarite/rannite_huni_v_iztochna_evropa.html
Свидетели сме как по-голямата част от авторите и редакторите до Просвещението, когато за първи път е изказана екстравагантната идея, че хуните са от Китай (?), споделят становището на Евнапий, че древните автори са знаели за хуните, писали са за тях, макар и при преписите името им да е видоизменяно.
„Гръцкият оригинал на Treaties on the Twelve Stones на Епифан, написан около 394 г., е загубен, но голяма част от ранния превод нa латински е съхранен в Collectio Avellana. В „сверния регион, който древните обикновено наричали Скития, са живели Gothi et Dauni, Uenni quote et Arii usque ad Gemanorum Amazonarumque regionem“. Francesco Foggini, първият редактор на De Gemmis (1743), помислил, че първият откъс бил изкривен и предложил четенето на Hunni вместо Uenni. Още повече, че той оставил текста такъв какъвто го намерил. Човекът, който превеждал гръцкият оригинал на коптски език, бил по-смел – той просто променил названието, което не означавало нищо за него, в “Huns” (Ото Менхен-Хелфен, Х гл. от книгата му „Светът на хуните“).

“Покрай бреговете на Каспийско море живеят скити на север, след тяхΟϋννοι, зад тях каспийте и войствените албани”, пише географа от ІІ в. Дионисий Периегесис. В ръкописите на неговата географска карта името е предадено чрез формите θοϋννοι, θοϋνοι, ώνοι и ώννοι.
Предполага се, че още Страбон от І в. е знаел за хуните, чието име дава под формата Phruni (XI, 516).
За хуните пише и най-значимият географ от ІІ в. от н.е. Птолемей. „В кн. ІІІ на своята География той ги изброява сред народите на Европейска Сарматия – те живеели между Basternae и Rhoxolani. Доколкото тези народи са добре известни, то трябва да бъде лесно установимо разположението наChuni на картата на източна Европа“ (Ото Менхен-Хелфен, Х гл. от книгата му „Светът на хуните“).

Marcianus (of Heraclea) в „Periplus of the outer sea, east and west, and of the great islands therein“ от VІ в., заема данни от Птолемей. Той назовава три народа в Сарматия: агатирси и „в региона на Бористен [Днепър] зад аланите” οί καλούμενοι Χουνοί οί έν τή Εύρώπη (II, 39), „така наречените хуни, които са в Европа”.

books.google.bg/books
цитирай
5. horbat - + РЕЛИГА И РЕЧ, ВРЕМЕ И НАРОД?!?
09.05.2015 10:23
Emil Zahariev Тема Re: KA----BA [re: agrimonia] Отговор на мнението
Автор XOPЪ+БATЪ/XOPЪ+BATЪ (cana sub igo)
Публикувано 11.08.06 18:44
Клубове / Наука / Хуманитарни науки / История
Информация за клуба
Тема Re: БОЛГЪ+АРИЙ, БОЛГЪ+АРИА- слОвЕнски Верски понят [re: Tyлca]
Автор XOPЪ+БATЪ/XOPЪ+BATЪ (cana sub igo)
Публикувано 27.06.06 19:06
Автор XOPЪ+БATЪ/XOPЪ+BATЪ (cana sub igo)
Публикувано 11.06.06 15:03
14:34 11.06.06
Клубове / Наука / Хуманитарни науки / История
Информация за клуба
Тема Религия и Реч, Време и Народ от Емил Захариев. Темата е видяна: 248
Публикувано 01.06.06 16:36
1
АВИТОХОЛ
РЕЛИГИЯ И РЕЧЬ, ВРЕМЕ И НАРОДЪ
ЕМИЛ ЗАХАРИЕВ
Частъ I
+ Цельта на този редъ отъ мисли е, да хвърли новъ
погледъ върху известни факти, отъ историята на древните
БОЛГЪ+АРИИ и така да доведе до нови изводи за
РЕлигията, РЕчта и историята на БОЛГЪ+АРИЙСКИЯТЪ
НАРОДЪ.
+ Известно е, че Богьтъ на БОЛГЪ+АРИИ-ТЕ е ТангРА.
Историческите и археоложки аргументи, въ полза
на това твърдение са оскъдни. Ще спомена само Михаилъ
Посновъ - “История на христианската църква”, който
цитира Шести Канонъ, приетъ на Първия Вселенски Съборъ
въ Никея - 325 година следъ Х(О)РИСТА. А Той запо
чва така : “ДА СЕ СПАЗВАТЪ ДРЕВНИТЕ ОБИЧАИ,
ПРИЕТИ ВЪ ЕГИПЕТЪ...“!? Впоследствие Шести Канонъ
остава, но текстътъ е промененъ!? За ЕГИПЕТЪ въобще
не става и дума!? Съ какво е пречилъ ЕГИПЕТЪ, на
елинските и латински прелати? Ами щелъ е да подскаже
на верващите читатели, че основите на така нареченото
“х(о)ристианство”, се намиратъ въ “Египетската Верска
Доктрина”. Ще се видатъ паралелите между Т/АТЪ+УМЪ
и Богъ Духъ, РА и Богь Отецъ, Йосифъ и Озирисъ, Изида
и Дева Мария и ХОРЪ и Х(О)РИСТОСЪ!?
+ Основни понятия, като : РЕ+ЛИГА/религия/,
КРЪСТЪ+ВА/тсъркъ+ва/, БА/ВА - Душа, КА/КИ/ЧИ -
жизнена сила/тело/, както и Имената на Основните “Египетски
Богове”, се използватъ отъ х(о)ристианската цивилизация
и отъ насъ БОЛГЪ+АРИИ-ТЕ! Затова понятието
на БОЛГЪ+АРИИТЕ за “убавото мЕсто”, където
отивать душите на праведниците, се наРИча - РА+Й. Въ
христианската доктрина, душите на праведниците отивать
при Богь Отецъ. Отъ което следва, че РА е Името на Богь
Отецъ. Това понятие използватъ и останалите СлОвенски
народи. За сведение на туркофилите, турките го произнасятъ
/ГЬОЗЕЛЪ БАХЧЕ/, което значи /убава градина/.
+ Да се запитаме отъ де идва Т/АНГЪ+РА? Знаятъ се
подобни названия на Богь, които обхващать обширни географски
райони, въ почти цЕла Азия, като : Тангра+маню,
Ченгри, Тенгри, Шенгри, Тангара, Тангароа. Има също
подобни топоними - Ангора, Ангара, Анкара(Анкира)!?
Въ Европа има интересни топоними като ТАТЪ+РА, КАРЪ+
ПАТИ/хоръ+бати/, Панония.
+ Видно е, че понятието е съставно.
+ Ако разложимъ съчетанието Т/АНГъ+РА, получаваме:
Т/АНГъ(кхъ)РА, (АНГъ+РА), като последните две, са
известни понятия отъ Египетскиятъ Пантеонъ на Боговете!(
1)
HORBAT+TINIT7 май 2015 г., 12:39
Този коментар бе премахнат от автора.
Отговор
HORBAT+TINIT7 май 2015 г., 12:48
Emil Zahariev 2
АВИТОХОЛ
такова тълкуване своеобразната, НЕ СЪВСЕМ ВИЗАНТИЙСКА
БУКВА на отпечатъка, накрая, вляво, трябва
да се чете В, а накрая вдясно лигатурата П и К. ДВЕТЕ
РАЗЧИТАНИЯ БИХ ИСКАЛ ДА ПРЕДЛОЖА КАТО
ВЪЗМОЖНОСТИ. ТРЯБВА ДА СЕ ВЗЕМЕ ПРЕДВИД,
ЧЕ ОТ ОНОВА ВРЕМЕ СА ДОШЛИ ДО НАС МНОГО
МАЛКО ИМЕНА.””
+ В. ЗАЙБТ ПРЕДЛАГА ДВЕТЕ РАЗЧИТАНИЯ ИЗРИ
ЧНО КАТО ВЪЗМОЖНОСТИ.
+ НО НЕЗНАЙНО ЗАЩО, НАШИТЕ ИСТОРИЦИ
СА ВЪЗПРИЕЛИ ПРЕДПОЛОЖЕНИЯТА НА ПРОФЕСОРЪ
ЗАЙБТЪ ЗА АКСИОМА?!
+ Отъ всичко казано до тукъ следва, че разчитането
на трите пръстена-печати , направено отъ професоръ Зайбтъ
и потвърдено от Д. Витановъ, може да бъде оспорено.
Споредъ мене то може да бъде сведено до:
1. ХО(У)РБ/ВАТ (ХОР Б/ВАТ) - за първиятъ пръстенъ.
+ ХОР Б/ВАТ - царски титул, указващ божествен произход.
+ Съвременни варианти: ХОРВАТ, ГОРБАТко, ГОРБАТшов, ХОРВАТОВСКА/ХОРВАТОВСКИ
- лични имена; ХЪРВАТ - национално име.
2. КО(У)РТ ХО(У)Р Б/ВАТ, (КОРТ ХОР Б/ВАТ) - за
останалите два пръстена. КОРТ/КУРТ - тогава съдебна
титла. Въ съвремието - лично име.
Монограми от златни пръстени-печати открити в гроба
на Хор Б/ват (Кубрат) в Малая Пересчепина (Украйна).
+ Ако се приеме ХОРБАТ за верно, присъствието на
Соколътъ с усукана въ краката му змия, става съвсемъ
логично.
+ Соколътъ е символъ на Богь ХОРЪ, а змията - на
бога на злото СЕТЪ, САТЪ, Сатан (чичото на ХОРЪ).
Така името на ХОРЪ се свързва съ легендата отъ Египетския
пантеонъ на Боговете, въ която той побеждава
чичо си САТЪ - узурпаторъ на царския престол и убиецъ
на баща му Озирисъ(САКЪ и СОКЪ).
Двойките Лъвове от същото погребение, които са символ
на земна сила и плодовитостъ споредъ Египетския
пантеон на боговете, са царски атрибутни символи.
От казаното досега следва, че “Именникътъ на БОЛГЪ+
АРИЙСКИте Канове” е сгрешенъ още при първото
словосъчетание - Авитохолъ. Следва да се чете:
1 АВИТЪ (О) ХОР или АВИТ(УС) ХОРЪ, което ще
рече - праотеца (прародителя) ХОРЪ.
2 КОРмисошъ или КОРмесий също може да се про-
чете като ХОРмисошъ, ХОРмесий или ХЕРмесий.
Едно такова разчитане прави връзка с тракийския Херосъ
(Хермесъ), гръцкия Херакълъ и латинския Херкулесъ.
В средна Азия са известни имената на племената САКи,
СОГ(К)ДИИ и ХОРезмии. САКъ и СОКъ са египетските
имена на ОЗИРИСЪ - бащата на ХОРЪ. Имената на племената
вероятно произлизатъ отъ задължението на групи
хора да извършват ритуали в честъ на САКъ и СОКъ(ОЗИРИСъ)
и ХОРЪ.
В заключение ще си припомним малко БОЛГЪ+
АРИЙСКА РЕч и ХОРтуване:
В сила са три основни правила:
1. Сричките са думи в думите. Пример: Култ+у+Ра
2. Сричките се произнасят отляво надясно и отдясно
на ляво и се разместват. Пример: РА-АР; Зора-Роза.
3. Имената на главните “Египетски” богове са корени
на думите - срички.
+ РА - РА+й, РАйко(а); боенъ викъ - (у-РА)
РАть - РАтувамъ;
РАдость, РАданъ, РАдко(а), РАдетель, РАдее;
РАста, РАло, РАлчо.
РЕлигия, РЕчъ, РЕдъ, РОдъ;
РАйко изгря - народенъ изразъ за изгрева на слънцето.
+ ХОРЪ - ХОРа, които играятъ ХОРа, ХОРтуватъ и
иматъ видъ знаме ХОРугва ХАРесвамъ, ХАРизвамъ, ХАРтисвамъ,
ХАРенъ.
+ САКЪ и СОКЪ - САКЪ + РА, Чакъ+Ра, чекръкъ?
САКЪ+РАленъ(САКЪ+РАлно) - свещенъ, свещенно;
Тази мантра си е цяла манДра. САКЪ+РОвище,
САКЪ+РОвенно
САКамъ - искамъ, СОКЪ - плодовъ;
САКАР(А) - планина, СОКолъ - птицата симболъ на
Озирисъ.
ЦАКо - име, ЦОКо - име;
САКиРА - бРАдва, (Ц)СОКамъ - за малки деца и животни;
3
АВИТОХОЛ
ОтговорИзтриване
HORBAT+TINIT7 май 2015 г., 12:49
От казаното досега следва, че “Именникътъ на БОЛГЪ+
АРИЙСКИте Канове” е сгрешенъ още при първото
словосъчетание - Авитохолъ. Следва да се чете:
1 АВИТЪ (О) ХОР или АВИТ(УС) ХОРЪ, което ще
рече - праотеца (прародителя) ХОРЪ.
ОтговорИзтриване
HORBAT+TINIT7 май 2015 г., 12:49
3
АВИТОХОЛ
3
АВИТОХОЛ
САКалиби - обичащите бога САКъ;
(С)АКинакъ - вид мечъ.
+ БА/ВА (ДУША) - ба+ба, ба+ща, бор+ба, вършит+
ба, гоз+ба, дел+ба, еж+ба, жерт+ва, косит+ба,
резит+ба молит+ва, наред+ба, съд+ба и т. н.
+ КА/КИ/ЧИ(жизнена сила, тэло) - ка+ка, май+ка,
тет+ка, чичо и т. н.
+ Пътятъ за доказване на тези взаимовръзки е дълъгь
и сложенъ. В случая е по-важно посоката да е вярна.
Използвана литература:
1. Луркеръ, Манфредъ. Богове и символи на древен
Египетъ. (Енциклопедичен справочникъ). 1995 г.
2. Проф. Вернеръ, Йоахимъ. Погребение Малая Переш
чепина и Кубрат - хан на Българите. 1988 г.
3. Костовъ, Георги. Погребението на хан Аспарух в
светлината на археоложките данни. 1995 г.
4. Погребенията в Малая Перешчепина и Вознесенка.
5. Манетонъ. История на Египетъ и генеалогия на
царете (Хоръ - 300 г.). През Еузебиус и Йосиф Флавий.
6. Проф. докторъ Ценовъ, Ганчо. Кроватова България.
1998 г.
7. Раковски Георги Стойковъ - т.4 оть събр. съч./Анонимната
Зографска история, открита оть
Раковски, където Кубрать е споменать неколко пъти
като ОР+БАТЪ! /
Дата: 22.02.2000 г.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: letopisec
Категория: История
Прочетен: 11485684
Постинги: 701
Коментари: 12663
Гласове: 3319
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. роман за Атила
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ