Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.05.2020 11:41 - Примери за силата на волята
Автор: hranislav Категория: Други   
Прочетен: 493 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Животът на много от известните хора, често е бил труден. Налагало им се е да полагат упорит труд, да се справят с мъчителни съмнения и най - различни препятствия. Преживявали са не само победи, но и поражения. 

Пример в това отношение е немският философ Имануел Кант (1724 - 1804). Като дете, философът бил много слаб и болнав. Когато пораснал, организирал своите труд и почивка на основната на много жестока самодисциплина. Негови съвременници разказвали, че успявал да преодолява болката от мигрената и лошото си настроение с напрегнат умствен труд. За точността му се разказвали анекдоти, дори съгражданите му си сверявали часовниците по него. Спазваният от Кант режим на самовъзпитание включващ работа и почивка, не само укрепил неговото здраве, но и му донесъл творческо дълголетие. През 1781 година се появява първото издание на книгата му "Критика на чистия разум". Това произведение, плод на единадесетгодишен труд, не среща очаквания успех от своя автор. Смята се, че през целия си живот Кант не се е отдалечил на повече от десет мили от родния му Кьонигсберг. Въпреки тези обстоятелства, той се превърнал в един от най - големите мислители на западната философска мисъл.

Древногръцкият оратор и политик Демостен (384 пр. н.е. - 322 пр. н.е.) в своето детство бил стеснителен и с неразбираем говор. Обаче с упорити, дългогодишни и самоизтезаващи тренировки постигнал добра дикция и впоследствие се превърнал във велик оратор. Той не само, че е заеквал, но е имал и нервен тик на рамото. За да се избави от недостатъците си, Демостен тренирал в стая, в която бил окачил меч, под чието острие заставал. Декламирайки разни неща (за да си тренира речта), той забравял за меча и когато започнел нервен тик, мечът се врязвал в рамото му и пронизваща болка се разнасяла из цялото му тяло. Жестоките тренировки Демостен правил дотогава, докато се излекувал напълно от нервното разстройство и рефлекторният тик не бил "притиснат" от болезненият рефлекс. За премахване на заекването практикувал следното: слагал под езика си камъче и на брега на шумна река декламирал стихове. Това продължило с години.

Несъмнено волята и издръжливостта са основни черти на големите умове. Още един пример за верността това твърдение. Живял някога таджикски патриот на име Рузбех (известен като Ибни Мукафа). Той превел на арабски език шедьоврите на своите предци ("Шахнаме", "Подвизите на Ардашер", "Маздакнома"). Но арабската цензура го обвинила, че предпочита езика на своите предци пред езика на пророка Мохамед. Рузбех заявил пред съда, че пророкът не е толкова велик, колкото майката. Бил осъден на жестока смърт: отрязали му едната ръка и я хвърлили в огъня. След това отрязали и другата. Когато отсекли и краката му, той припаднал, но усмивката все още била на лицето му. Даже в най - страшните минути, Рузбех не се отказал от своята идея. Умрял, рецитирайки стихове.

Много са примерите за проявена воля и патриотизъм. Гай Муций, дързък юноша от Древен Рим, безуспешно опитал да убие Персен - царят на етруските. Според легендата, това се случило през 508 г. пр. н.е. Етруските войски били обсадили Рим, а Муций се промъкнал в лагера им и по погрешка убил вместо царя - царският ковчежник. Персен имал голямо желание да присъства на разпита му, за да усети превъзходството си. За учудване и разочарование на монарха, юношата не отрекъл, че желае да го убие, и дръзко добавил, че не се страхува от смъртта, защото да умреш за родината това е нещо велико. За да докаже истинността на твърдението си, Гай Муций положил десницата си под воденичен камък и пред погледа на поразения от тази постъпка противник, ръката му била смазана (според друга версия, Муций протегнал дясната си ръка над огъня от най-близкия жертвеник и я държи в огъня, докато изгори, без да трепне от болка). Младият човек стоял без да трепне и дръзко гледал своите врагове в очите. Поразен от издръжливостта и спокойствието на младока, Персен му простил, отдавайки нужното уважение на героичната му постъпка. След това снел обсадата на Рим. Младият римлянин се превърнал в национален герой на своята страна и поради липсващата дясна китка бил наречен Сцевала, т.е. Левак. Съществува предположение, че издръжливостта на Сцевола e подкрепена от болестна аналгезия, от която той става нечувствителен към болка.

Самовъзпитанието е процес траещ цял живот. Като пример за волеви човек, може да бъде посочен и американският президент Франклин Рузвелт (1882 - 1945), който на 39-годишна възраст прекарал полиомиелит и останал инвалид до края на дните си. Въпреки физическия недъг, Рузвелт водил активен обществен живот, а в периода 1933 - 1945 е и президент на САЩ.

Не са били леки жизненият и творчески път и на други хора. Сред тях е и руският писател и драматург Антон Павлович Чехов (1960 - 1904), който в гимназията е бил двойкаджия. Оперният певец Фьодор Шаляпин (1873 - 1938) - бас със световна известност, не издържал конкурс за певец в църковен хор. Навремето "Дама Пика" на Чайковски се провалила. Операта "Кармен" на Жорж Бизе била освиркана. Първите представления на Моцартовия "Дон Жуан", на Чеховата "Чайка" и на "Руслан и Людмила" от Глинка нямали никакъв успех. Издателите отказвали да приемат ръкописите на френския писател Гюстав Флобер. И въпреки провалите, тези хора продължавали да следват своите призвания и останали в историята.

Когато британският писател и драматург Бърнард Шоу (1856 - 1950) бил на 14-годишна възраст, окончателно се отчаял от образователната система и спрял да посещава училище. Обаче бил гладен за знания и посещавал Националната галерия на Дъблин часове наред, всеки ден, където сам се образовал в сферата на изкуството, литературата и историята. Шоу се страхувал да говори пред публика, а това било сериозна пречка да получи обществено признание. За да се преодолее този недостатък, писателят често влизал публични дебати с интелектуалци.  В началото на кариерата му, нито един от неговите романи му не бил одобряван от издателите. Шестдесет издателя отказвали да отпечатат книгите му, но това не го отказва от писането и през 1925 г. станал носител на Нобелова награда за литература. 

Ето го и най - впечатляващият пример за силата на волята. Става дума за рускинята Олга Скороходова (1914 - 1982) : на петгодишна възраст тя завинаги загубила слуха, зрението, а след това и говора си. Въпреки това, под ръководството на психолози постигнала феноменални успехи : станала научен работник, защитила дисертация и  получила научната степен кандидат на педагогическите науки по психология Начинът на ориентирането на Олга в околния свят бил описан в книгата и "Живот без звук и светлина". Ориентирането и се е извършвало чрез усещанията и, докосванията, миризмите, вибрациите. За нея прочутият съветски психолог С. Гелерщайн е написал : "Олга Скороходова вдигна глава, усмихна се и каза : "Дойде Наталия Павловна." Хората в стаята се спогледаха. Никой не беше влизал. Но в коридора изведнъж се чуха стъпки, вратата се отвори и влезе...наистина Наталия Павловна. Ние, виждащите и чуващите добре, наистина бяхме изумени: сляпа и глуха жена бе познала влязлата от достатъчно далечно разстояние." 

Примерът е показателен, че с помощта дори на две физически сетива, човек може да развие възприятието си за околната среда до феноменални размери. В човешкия организъм се съдържат много тайни и резерви, чрез които може да се постигнат впечатляващи резултати. Всеки един организъм, загубил някои от своите части, се стреми към компенсиране на липсата им и към хармония не само с вътрешния, но и с външния свят.


Използвани източници :

1. Главно книгата "Беседи на лечителя-феномен д-р Анвар Исомидин", стр. 82-85, ЕФ "Булгарика".
2. Уикипедия и други сайтове.

 



Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hranislav
Категория: Други
Прочетен: 642318
Постинги: 439
Коментари: 467
Гласове: 1291
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031